“Душата на влюбения живее в чуждо тяло”

“Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят. Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее.”

“В самота човек обича себе си повече.Осъзнах, че аз съм сам. Само се оглеждах в огледалото на душата си. Светът ми се струваше като голямо, ръждиво, натрошено на малки прачнеца огледало, в което виждах лицето си деформирано.”

“Мисля и не знам кое е върховното в човека - душата или тялото. Не са ли те всъщност неразделни и не тържествува ли душата пред влеченията радостни на тялото?”

“Притеснението, тревогата, трудностите на живота - всичко това ни беше чуждо. Не можехме да си представим свят, в който вместо безгрижието и забавлението, царуват отговорностите и тъгата.”

“...вечно и свето е само мъртвото,живото живее в грях.”

“Да! Патриоти сме ние, дордето сме пиени, народни сме, дордето робът има още с какво да ни храни! У нас на тоя празник патриотите четат слова и речи, разказват за заслугите и деятелността на светите мъже, предъвкват и кълчевят историческите и съвременните истини, играят народни игри, пеят „народни“ песни, пият, ядат и се веселят; а в това също време пред тежките и безчовечните страдания на народът дигат тостове за здравието на тирана, за дългоденствието на робството и за щастието на глупците. На тоя свещен и тържествен за нас празник вие ще да чуете, че патриотите реват: „Да живее робът! Да живее нашият милостив тиранин! Да живеят нашите калимавки! Да живеят пиевиците на народът! Да живее нашата всеобща подлост!”