“Душата на влюбения живее в чуждо тяло”

“Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят. Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее.”

“В самота човек обича себе си повече.Осъзнах, че аз съм сам. Само се оглеждах в огледалото на душата си. Светът ми се струваше като голямо, ръждиво, натрошено на малки прачнеца огледало, в което виждах лицето си деформирано.”

“Мисля и не знам кое е върховното в човека - душата или тялото. Не са ли те всъщност неразделни и не тържествува ли душата пред влеченията радостни на тялото?”

“Притеснението, тревогата, трудностите на живота - всичко това ни беше чуждо. Не можехме да си представим свят, в който вместо безгрижието и забавлението, царуват отговорностите и тъгата.”

“...вечно и свето е само мъртвото,живото живее в грях.”