“Ако не знаеш какво искаш - каза портиерът, - накрая ти се натрупват сума ти неща, дето не ги искаш.”

“Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш.Искам мнението ти -не съвет.Искам да ми вярваш, без да изискваш.Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.Искам да ме гледаш, без да проектираш своите неща у мен.Искам прегръдката ти да не ме задушава.Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.Искам да ме защитаваш без лъжи.Искам да си близо, без да ме завземаш.Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.Искам да знаеш…че днес можеш да азчиташ на мен…Безусловно.”

“По едно време, в началото, аз те ревнувах и от съня ти. Питах се: къде ли отива, когато спи? Какво вижда? А ти се усмихваше, протягаше се, затова аз започнах да мразя хората, които сънуваш. Често те будех, за да ги пропъдиш. Но ти обичаше да сънуваш и се разяряваше, че те събуждам. Не можех да понасям невъзмутимата ти физиономия.”

“Една малка трилистна детелинка рано сутринта кихна силно и гневно:- На какво прилича това? Никой не ми обръща внимание! Никой не ме забелязва! И защо? Защото имам само три листенца. Ще трябва да отида на лекар и да разбера как да ми порасне четвърто. Лекар в градината беше Мотиката. Нищо не можеше да я спре, когато лекуваше цветята от плевелите.- Госпожо Мотико - проплака трилистната детелинка, - толкова съм нещастна! Кажете, моля, как да ми порасне четвърто листенце, за да мога и аз да се радвам на всеобщо внимание?- Глупава си ти, това ще ти кажа! - отговори Мотиката. - Виж се - живееш, зеленееш, поливат те, никой не те закача! ...- Е, да, но ... - въздъхна трилистната детелинка, - но четирилистните ...- Глупава! Това е четирилистната детелина, - прекъсна я Мотиката. - Ти знаеш ли какво става с четирилистните ти сестри, след като ги откъснат?- Не - промълви трилистната детелинка.- Така си и знаех! - продължи Мотиката. Увяхват за два часа и никой не се интересува от тях. Ти такава съдба ли искаш?- Не-е-е ... Аз ... - обърка се детелинката и млъкна. Млъкна и повече никога не заговори за своите мечти, но от време на време в съня си се виждаше с четири листенца и това я караше да потръпва от радост.”

“- Децата ни гледат през цялото време... те те виждат какъв си наистина. Ти мислиш как ще им четеш приказки, каква музика ще им пускаш... Как ще им се посветиш. Ама не става така. В крайна сметка нямаш време за никакво специално отношение. Те са си като част от живота ти, като всичко останало. И с тях ти си си какъвто си си. Те са свидетели на твоята истинска същност, а не Господ. Те те гледат непрекъснато, а не Господ. Те те изкушават, те те предизвикват да се ядосаш и да станеш лош... и да ги удариш. Ако се поддадеш и ги удариш? Ако съгрешиш? И ги превърнеш в лоши деца... и си продължил злото в живота... на още едно поколение. Те са ти Божието наказание и Божието опрощение. Ако си добър и забравиш себе си и своя яд, и не ги удариш... ако се отдадеш безкористно на децата си, те са твоето опрощение в тоя живот. Не Бог. Те са твоят Бог.”

“Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него..”