“Успех через насилие над собой не сочетается с естественной ориентацией на физическое и душевное благополучие.”
“Париж се появи изведнъж в краката им. Просторен, трептящ, мокър. Париж с улици, площади, нощ, облаци и луна, с венеца на булевардите, бледото сияние на хълмовете, с кули, покриви и мрак, който се бореше със светлината; Париж с ветреца откъм хоризонта, искрящата равнина, мостовете с очертания от мрак и светлина, с пороя, изливащ се далеко над Сена, с безброя светлини на летящи коли. Париж, роден напук от нощта, огромен кошер, гъмжащ от живот, изграден над милиони мръсни канали, цвете на светлината, изникнало над подземна смрад, коварна болест и Мона Лиза. Париж.”
“Никто не в силах захватить и присвоить себе раскат грома. Никто не может отобрать небеса у другого человека. Никто не может забрать небо с собой при расставании.”
“Не Атлас крепи света на плещите си, а жената и понякога тя си играе с него като с топка.”
“Но императорите, както и боговете,не могат да разчитат само на лоялността. Тя е леконравна, ако не бъде скрепена с договор и подплатена със страх. И продажна - ако не бъде възнаградена.”
“— И что это у нас?— Ну раз мы летим на катере, то можем взять с собой еще больше, чем в лес, — беззаботно пояснил Фрэнк. — Так что кроме палатки, аптечки, генератора и…— Стоп! — вскинул руку капитан. — Я понял. Уточняю вводную. Мы летим на рыбалку. На катере. На пару часов, не более. Вопрос: что из снаряжения жизненно необходимо, подчеркиваю, необходимо для выполнения этой задачи?— Наверное… — Взгляд навигатора пометался между сумкой и коробками, после чего зафиксировался на капитанских ботинках. — Удочки?— Неправильный ответ. Правильный ответ, — добавил капитан, так и не дождавшись от Фрэнка иных предположений, — «мозги»!— Для приманки?”