“По-добре не поглеждай назад. По-добре си мисли, че всичко винаги завършва щастливо...Може пък и да е вярно, кой казва, че щастливият край е измислица?...ако животът изобщо може да ни научи на нещо, то е че щастливият край се среща често, невероятно често...”

“...светът не съществува за мене, аз не съм пъпа на Вселената и светът не се върти около мене.Но това ме научи и на едно друго нещо..че това просто, вълшебно нещо, което е животът, човек трябва колкото може по-често, по-умно и по-запълнено да изживее.Това е може би предназначението ни.Това, което сме взели, да дадем, да върнем...Това, което сме взели от хората, да го върнем на хората”

“Разкажи ми за снега- каза Муминтрол и се отпусна в татковия избелял от слънцето градински стол.- Просто не мога да го проумея.Нито пък аз- увери го Тоо-тики. - Мислиш си, че е студен, а като направиш от него снежна къща, става топъл. Мислиш си, че е бял, а понякога става розов и друг път- син. Може да е най-мекото от всички неща, но може и да е по-твърд от камък. Нищо не е сигурно.”

“„— Млъквай, моля те! — писна Франи. — Ей сега, ей сегичка. Не спираш да говориш за егото. Господи, самият Христос е нужен, за да реши кое е его и кое не е. Тази вселена е Божия, приятелче, а не твоя и той има последната дума по въпроса кое е его и кое не е. Ами твоят любим Епиктет? Или пък любимата ти Емили Дикинсън? Да не искаш твоята любима Емили всеки път, когато у нея напира вдъхновение да напише стих, да клекне и да почне да се моли, докато гадното егоистично вдъхновение й мине? Не, разбира се, изобщо не го искаш! Но пък ти се иска на твоя любим приятел професор Тъпър да му отнемат егото. Това е друго. И може би е така. Може би. Само че недей да пищиш за егото по принцип. По мое мнение, ако държиш да знаеш, половината гадости в света ги забъркват хора, които не проявяват истинското си его. Вземи например твоя професор Тъпър. Поне съдейки по твоите думи, главата си залагам, че това, което той използва, това, което ти мислиш за негово его, изобщо не е неговото его, ами е някаква много по-мръсна, непървична способност. Боже мой, достатъчно дълго си се мотала из разни училища, за да знаеш за какво става въпрос. Позачопли някой некадърен даскал, пък ако щеш и университетски преподавател, и поне в половината от случаите отдолу ще се покаже някой попаднал не на мястото си първокласен автомонтьор или каменоделец, да му се не види. Вземи например Льосаж — моя приятел, моя работодател, моето Украшение на Медисън авеню. Да не мислиш, че неговото его го е вкарало в телевизията? Как пък не! Той вече няма его, ако изобщо е имал някога. Разцепил го е на хобита. На мен са ми известни поне три негови хобита - и всичко до едно са свързани с огромната работилница в мазето му на стойност десет хиляди долара, тъпкана с машини, менгемета и Господ знае какво още. Никой от тия, които наистина влагат егото си, истинското си его, няма време за проклети хобита.”

“Да се смееш често и по много, да спечелиш уважението на интелигентни хора и обичта на децата… да цениш красивото, да откриваш най-доброто у другите, да оставиш света малко по-добър… да знаеш, че дори един човек диша по-леко защото те е имало. Това е успех!”

“Но Кати Наряда е жива, макар и да не знае къде се намира. Ние обаче знаем и я третираме като наша собственост. Чрез нея можем да поправим лошото, което си причиняваме един на друг. Докато тя е сред нас, ще важи правилото, че може да си позволяваме много неща, но не и всичко. Това вероятно е по-важно и от самата Кати Наряда".”