“Мога да бъда кралица в костюми,в рокля с упойващо деколте,както умея да бъда безшумна - с дънки, в които подскача дете.из "Аксесоарно допълнение”

“Онзи живот, в който съмвам с кафе и компютърили мръквам с два пръста водка без флирт, не е моят.Той е сънят, в който само за кратко се лутам.Само за кратко - додето ме сепне прибоят.Затова, като мислиш за мен, си представяй чайка - спи в камънака солен, в синевата живееи сама си е път, и гнездо, и яйце и майка,а когато пищи се заслушай - всъщност пее.Като мислиш за мен ... По-добре не мисли горчиво.Слез на някоя схлупена гара и поръчай кафе със сметана,почерпи цигането - така безпричинно щастливо ...Аз не зная кой влак да изпусна и кой да хвана.”

“ДЕ Е БЪЛГАРИЯ?Ако някой ме питакакво е родина - стомна, пътьом напита,щрихи дим над комина,тук-там прашни портретина поети опети,спят селцата на пръсти(да не чуе поп Кръстьо),бялва нощем в браздатана Сивушка душата,месечина горещапали кървави свещии с око зачервенонад чукарите гледакак, изпънала вени,запотена и бледа,със сълзи като саждии раздрано сукманчеедна българкараждаамериканче.”

“замесиш ромол - набухне тътен,поръсиш захар, насреща - снежноиз "Огледалце, огледалце ...”

“Ако Иисус няма нищо общо с Истината и Истината няма нищо общо с Иисус, то аз предпочитам да бъда с Иисус, отколкото да бъда с Истината.”

“Някога можех да бъда във всичко,да бъда всичко.Сега,в бездарието на зрелите си години исках да събера всичко при себе си,като малка компенсация за онова,което изгубих".”

“Злина преля в сърцето ми, а то, вместо да ридае, че й се поддава, гордее се със страданията, защото му са скъпи и сладост намира в тях. И както пресветата майка божия, кога била в ада, искала да влезе в геената огнена, да се помъчи и тя с грешниците, тъй и аз се отдавам с остървение и поя душата си с тая злъч на гордостта.”