“На нощта неверна верен син, бродя аз бездомен и самин..”
Explore This Quote Further
Analysis of Quote by Dimcho Debelyanov
The quote "На нощта неверна верен син, бродя аз бездомен и самин" by Dimcho Debelyanov translates to "In the unfaithful night, a loyal son, wandering homeless and alone." This quote reflects the theme of loneliness and searching for connection in a world that may not always provide it. The juxtaposition of loyalty and betrayal, faithfulness and unfaithfulness, adds depth to the emotional landscape of the quote. Debelyanov's use of imagery and contrast conveys a sense of melancholy and isolation, creating a powerful and poignant reflection on the human experience.
Exploring the Modern Relevance of Dimcho Debelyanov's Words
The line "На нощта неверна верен син, бродя аз бездомен и самин" from Dimcho Debelyanov's poetry captures the feeling of being lost and alone in a world that may seem unfaithful. This sentiment continues to hold relevance in modern times, where many individuals may feel disconnected or adrift in various aspects of their lives. Let's delve deeper into the significance of these words in today's context.
Example of Usage:
In this line from the poem by Dimcho Debelyanov, the poet expresses feelings of loneliness and isolation as he wanders aimlessly at night.
Reflection Questions
Reflect on the following questions inspired by the quote from Dimitar Dimov's work:
- What emotions do you feel when you read the phrase "бродя аз бездомен и самин" (I wander homeless and alone)?
- How do you interpret the contrast between "неверна верен син" (faithful son of the false night)?
- Have you ever felt lost or isolated like the persona in the poem? How did you cope with those feelings?
- In what ways does the imagery in Dimov's work resonate with your own experiences of loneliness and searching for belonging?
- How can you relate the themes of disillusionment and wandering in despair to your personal journey and growth?
Similar quotes
“Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила, в ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми скръбен лик склонила. Градът далече тръпне в мътен дим, край нас, на хълма, тръпнат дървесата и любовта ни сякаш по е свята, защото трябва да се разделим."В зори ще тръгна, ти в зори дойди и донеси ми своя взор прощален - да го припомня верен и печален в часа, когато Тя ще победи!" О, Морна, Морна, в буря скършен злак, укрий молбите, вярвай - пролетта ни недосънуван сън не ще остане и ти при мене ще се върнеш пак!А все по-страшно пада нощ над нас, чертаят мрежи прилепите в мрака, утеха сетна твойта немощ чака, а в свойта вяра сам не вярвам аз. И ти отпущаш пламнала ръка и тръгваш, поглед в тъмнината впила, изгубила дори за сълзи сила. - Аз искам да те помня все така...”
“Помниш ли, помниш ли в тихия дворшъпот и смях в белоцветните вишни? -Ах, не пробуждайте светлия хор,хорът на ангели в дните предишни -аз съм заключеник в мрачен затвор,жалби далечни и спомени лишни,сън е бил, сън е бил тихия двор,сън са били белоцветните вишни!”
“Аз бих искал да умра, подпирайки се отдясно и отляво на купчина книги.”
“СенкиНа тъмна нощ часът. Аз гледам откроенидве тъмни сенки: там, зад бялата завеса,де лампата гори, в поле от светлина,две сенки на нощта. . . Сами една пред друга,сами една за друга в жажда и притома,там - сянката на мъж и сянка на жена.Мъчително глава се към глава навежда, -те няма да се чуят: искат и не могат.Те шепнат може би - от що се те боят!Напрегнато ръце се към ръце протягати пак се не докосват! Искат и не могат. . .И пак, един пред друг, един за друг стоят.Те шепнат може би, но може би и викат,но може би крещят; - те няма да се чуят,две сенки на нощта, през толкоз светлина. . .Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,сами една за друга в жажда и притома,те - сянката на мъж и сянка на жена!”
“Бели и кървави нощи — предателски бели и предателски кървави. Ето, избягала е доблестта от сърцата и душите са опръскани като ръцете на убийца. Бучат огнените стълпове на пожарището сред града, обхващат небето, задушават нощта, а камбани не бият и не се мярка никъде жив човек. Доблестта е избягала от сърцата и душите са оцапани като ръцете на убийца.”
“КнигитеНа К. ГълъбовПред мен е книгата разтворенаи денем, и нощя;все сам, аз не познавам хората,не зная и света.Прилитат и отлитат птиците,изгрява ден, залязва ден:аз дните си като странùцитепрелиствам уморен.Години да четеш за чуждияживот на някой чужд,а твоят, никому ненужен,да мине глух и пуст.До мене ти не стигна никога,о, зов на любовта,и аз изгубих зарад книгитеживота и света.1926 г.”