“Морето!Вълшебна дума, която означава всичко светло, радостно и безгрижно за един летовник. Пир за душата и възхита за тялото. Има ли нещо по-прекрасно от морето, от дивото море след всеки далечен от него град - та бил той и най-красивият и удобен град. Морето е неподражаемо. И несравнимо. Може да има в сърцето място за планини и пещери, за гледка на звездно небе и горящ огън, както и за много други чудесни неща - но за морето съществува свято запазена територия. Завинаги.”

“...и най-внушителните съоражения в основата си израстват от пясък. Именно той е канавата, от която се появява един от най-внушителните символи на цивилизацията - пътят. Така както в един дворец не може да има само мрамор, така и пътят започва от прашинката. А не е ли така и с живота ни? Колко пясък трябва да изгребе търсачът на съкровища, за да достигне до една трошица злато?”

“‎"...и в душевния, както и във физическия живот има вдишване и издишване.. душата има нужда да поема чувствата на друга душа и да ги усвоява, за да ги върне обогатени. Без това прекрасно човешко явление няма живот за сърцето, то остава без въздух, страда и залинява..." , Балзак”

“Замислих се и за книгите. И за пръв път разбрах, че зад всяка от тези книги стои човек. Някакъв човек ги е съчинил. Някакъв човек дълго се е трудил, за да ги напише черно на бяло. А тази мисъл никога преди не ми беше идвала наум. — Той стана от леглото. — Някакъв човек може би е посветил целия си живот, за да запише някои от своите мисли, след като дълго е проучвал и света, и живота, и ето, идвам аз — бум! — и за две минути всичко е свършено.”

“Твърде често фантастиката се възприема като бягство от действителността. Аз обаче твърдя обратното – тя е ВРЪЩАНЕ към реалността. Въпросната реалност постоянно атакува сетивата ни, получава се притъпяване на усещането за събития, явления, тенденции. Затова, когато фантастът поставя пред читателя нов поглед към миналото, когато го потапя в проблемите на бъдещето, тогава съзнанието се рестартира, погледът към действителността се освежава. То е все едно да видиш града, в който живееш, от планински връх. Дреболиите се сливат, окото обхваща панорамно, мисълта се изтръгва от всекидневната рутина, започва по-ясно да различава кое е съществено ТУК и СЕГА, а кое - преходно, мимолетно... и не си струва да се хабиш за него.”

“...По-добре да останеш гладен,отколкото да останеш сам.Защото,когато си сам-не говоря за самотата,която сами сме избрали,а за тази самота,която сме принудени да приемем,-сякаш преставаш да бъдеш част от човешкия род.Но има нещо още по-лошо от това да вървиш самотен и нещастен и то е да си с някого и да го караш да се чувства така,сякаш той е без каквото и да било значение за твоя живот.”

“Сега е време за революция, не бойте се, братя нашенски! Векът нов е близо, ще видите свобода! Но гледайте народната работа повече от всичко друго, и повече от себе си я уважавайте! Всичката неразбория иде от разделението народно на части, та не става нищо. Не се делете повече: турете край на тази поразия! Работете единствено по народната воля. Което е - по вишегласието. И всички да играят тая песен. Стига сте давали ухо на глупци и самозванци, които сами себе си препоръчват! Когото вишегласието народно отличи и както то да се върви насочва, така да се водят работите! Всичко друго е от лукавия. Тъй че, братя, отваряйте си очите и да се не срещат вече таквиз маскарлъци и шарлатании! Ето настъпва часът да докажете, че нашенецът не ще бъде вече роб, а свободен човек - такъв, който живее по същит права за всички. И никакви заплашвания и придирки да не спират работа за отърваване от турчина в самите вас! Нека има пълна свобода всеки да говори и върши каквото си иска, стига да не попречва на другия да упражнява същото това право! Съветвайте се един с други и се слушайте, като избягвате и най-малката гордост да се със сила и шмекерии налагате едни на други. Всеки каквото заслужи, то да не му се загубва. Не се оставяйте повече да ви надприказват и надлукавстват, докато в залисията ви празнят джобовете! Стига с тия глупости! Не трябват ни! И толкоз - веднъж завинаги! И главното, разбери, Бойо, разбери, нашенецо - веднаж, ала окончателно, онова, дето отколе ти го пак и пак повтарям: че друга сила, друга основа, друга надежда за човека и за народа, освен неговата вътрешна същност, няма! Човек сред хората е сам! И сам - всеки народ сред другите народи! Сам - тази магическа дума е ключът за силата на силните и за слабостта на слабите!”