“След залеза на всяка обич,настъпва болка и тъга.След залеза на всяка вечеростава мрак и тишина.Когато някой си отива,ти нямаш сили да го спреш.Когато видиш че една любов умира,ти не можеш с нея да умреш.Разбираш че мечтите са измама,че си обичала, а обич няма,че споменът е болка отлетяла,че си била щастлива, а не си разбрала.”
Quote Analysis
In this quote by Bulgarian poet Blaga Dimitrova, the metaphor of the sunset is used to illustrate the ending of love and the subsequent feelings of pain and sorrow. The darkness and silence that follow symbolize the emptiness left behind when someone we love leaves us. The poet reflects on the realization that dreams can deceive us, that love may not always be reciprocated, and that memories can bring about pain. The poignant words convey the universal experience of heartbreak and the difficulty of moving on from a lost love.
Modern Relevance of the Quote by Blaga Dimitrova
Blaga Dimitrova's quote captures the feelings of pain, loss, and disillusionment that can accompany the end of a relationship. In today's society, where breakups and heartbreak are common experiences, these words may resonate with many individuals who have struggled with letting go of a love that has faded. The quote serves as a reminder of the complexities of human emotions and the difficulty of moving on from a past that once brought happiness.
Example of Usage
"The poet Blaga Dimitrova beautifully captures the emotions surrounding loss and heartbreak in this powerful excerpt. The imagery of sunset symbolizing the end of love and the ensuing pain and darkness is hauntingly evocative."
Reflection Questions:
The quote by Blaga Dimitrova captures the bittersweet nature of love and loss, highlighting the pain that follows the end of a relationship. Reflecting on these words can help us explore our own experiences with love and heartache. Here are some questions to ponder:
Have you ever experienced the aftermath of a love that ended? How did you cope with the pain and loneliness that followed?
How do you interpret the idea that dreams can be deceiving and that love may not always be reciprocated?
In what ways have you found happiness in moments of love, even if they were fleeting or ended in heartbreak?
Do you believe that memories of past loves can bring both joy and sorrow? How do you navigate the complex emotions that come with reminiscing about past relationships?
Have you ever struggled with the idea that love may not always last forever? How have you come to terms with the impermanence of relationships?
Similar quotes
“- Защо ме гледаш така? - насмешливо попита той. - Защото изиграваш десетки хора и мислиш, че можеш да надхитриш и себе си... - отговори тя - Ти не съзнаваш какво става с нас тази вечер!...Ти не виждаш, че се връщаш към мене, зашото не можеш да вървиш по пътя си сам... Не любовта, а чувството на самотност и страх те тика отново към мене... И може би си уверен, че аз нямам сила да се противя.”
“Стани и влез в живота си - така си казвам. Нищо, че те боли корем. Че си се разляла в това легло. Не можеш да го прекараш легнала, да се преструваш, че си в него, да се оплакваш, а той, за живота ти става дума, да се изсулва полека. Няма да те спасят никакви книги.”
“Ангелите са нежното присъствие на Бога, което се чува само когато е тихо, само когато е светло и само когато наоколо има много деца или малки животни. Ангелите говорят само когато някой разсипе сол или когато някой умира наблизо. Тогава те прегръщат силно, така че почти да те уплашат, силно откъм гърба, така както спиш, и ти шепнат с дъха си като ангелски морз, на дълги и къси страшни въздишки. Когато те пуснат от прегръдката си, разтреперан разбираше, че нещо лошо ти се е разминало. Че нещо много лошо не ти се е случило. Че няма да ти се случи. Че дори няма да знаеш какво не ти се е случило, което е по ангелски логичн”
“Не чакам никого да се върне, да замине, да стои. Знам само, че се опитвам да стана и да вляза в себе си, обаче не мога. Там е толкова гадно, толкова е претъпкано, чуждо, студено. Там също ме мразят. Някакви са се настанили и само съдят, мерят ме, искат да ме подстрижат, купуват ми тесни обувки. Не искат да пиша. Крещят, разкарай я тази гадна форма, с нея нищо ново не можеш да кажеш, че съм луда, че нямам дори един пуловер - приятел топъл, и че съм си виновна, че никога няма да се появи добрият човек, че всъщност аз не го искам, никога няма да се обикна, че обожавам да ме наказват, да ме удрят, да ме унижават. И си го заслужавам още от малка. Винаги го усещат и все се намира някой да ме измъчва...И заставам на мястото за изтезания.”
“Толкова време трябва да мине, преди разумът да се убеди, че тази, която си гледал всеки ден и чието съществуване ти се е струвало част от собствения ти живот, си е отишла завинаги; че е възможно да са угаснали ясните, любими очи, че звукът на обичния глас, тъй галещ слуха, е заглъхнал вовеки и никога няма отново да прозвъни.”