“Хуморът ни откъсва от дребното, от всекидневното, позволява ни, като се надсмиваме над себе си, да се взрем по-дълбоко в себе си.”

“Поварвай ми, когато опознаеш себе си, никога да поискаш да се преструваш, че си някой друг.Защото да си себе си е по-прекрасно от всичко, на което можеш да се престориш, за което си мечтал, което можеи да си представиш или в което да се превърнеш.”

“Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.”

“Мъжете се влюбват не в нас,а в собствения си образ,който отриват в нашите очи.Може би затова новата позната им е по-интересна.Могат да я удивят,да се представят други,да се обновят.После,щом и тя ги опознае,им става неинтересна и бягат при друга.Всъщност те бягат от себе си..”

“Не смеем да се срещаме. Не смеем да се гледаме.Не смеем да си проговорим. Потеглят ни внезапно стъпките,но недостигнали, замръзват.Насочват се зениците,ала светкавично се отлоняват.Запалят се в сърцето думи,но стигнали до устните,изгасват.Сами сме крепостни стегни издигнали,от минали,неанулирани години,от любовта,от загубата,от животаи съдбатана скъпи,на любими хора.Стени непоклатими.А в тайните води на мисълтаръцете ни,като на тънещи,се диряти отмаляват,с крайчеца на пръститеда се докоснат.Но устните мълчат.Мълчат - да не излъжат.И всеки в крепостта сисе затваря.”

“Животът не се ръководи от волята или намеренията. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш - това са нещата, от които зависи животът ни, уверявам те, Дориан. Ние не владеем чувствата си.”

“Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.”