“Не ме боли. Но само азси зная колко беден, беденнеподреден и непотребен,измислено-фалшив и дребене този свят без теб - за нас.”

“Безлунна, бездънна - без кучешки вой... Така ще осъмна - немигнала никак. Пак чука сърцето. Но вече му свикнах. И пия кафета. Но нямам покой. Аз искам да ида. Високо ли? Нека. Зная всички цени, даже - свойта цена. По е ниска от тази пътека (пътека ли или ивица светлина?)... Но защо не ме пускате, със какво сте ме вързали? Светове, и луни, и звезди, и галактики са за мен. Те ме викат и бързам. И не мога да чакам. Но защо не ме пускате? Боже мой, разписания, точни срещи, пари, безпаричие, стихове - та това ли е моят живот? Срам ме е. На какво приличам! Изтъняха ми клетките, изпилиxа се нервите - чувствам го. И живея така - ден за ден, час за час. Уморена съм. А прелита край мене, през мене, над мене русата необятната, скъпата, родна - Вселената. Искам всичко да знам. Да го видя. И срещна. Аз съм друга (дано!) - по-различна, голяма съм.”

“Не ме боли. Аз само знам,че там си сам,сам,сам.А с мене е поне дъждът. Вали.Не ме боли.Не ме боли.”

“От лъжите се изприщвам и ставам морава. Не ме лъжете за нищо - сакат и кьорав Ви приемам - какъвто сте, сте ми влезли в сърцето. Моля Ви, не предъвквайте думи, назаем взети. Чела съм ги. Понякога даже сама ги измислях. Не казвайте, че сте чакали само мен. Не е истина. Не казвайте, че съм хубава и от бога белязана. Не казвайте, че сте влюбен и разни. Просто постойте. Никога няма да Ви докосна.С поглед ще Ви обичам - страшно и просто.”

“Tрябва да те има нейде на земята,трябва да те има.И не мога да те заменя със нищо, с никогоне мога.А е лято в мен и ме обзимабясната тревога:трябва да те има недей на земята, а те няма.Скриха ли те някъде? Къде те скриха?Чух - дойдох. И викам, и се мамя,и по пътищата твои нощем скитам.Трябва да те има, знам, че те има - и се мятам. Зная, че ме търсиш трескаво и лудо, зная, че ме искаш.Чуй -дай знак. Със удар ме причакай,с дума зла, дори - с коварна мисъл.Трябва да те има нейде на земята, трябва да те има.И не мога да те заменя със нищо, с никого не смея.Може би ще дойдеш чак след хиляди години?Вярвай ми, ще доживея!”

“той нарочно ме срещна тогава,за да знам, че за мен е единствен.той нарочно сияйно ме гледа -да ослепея за всичко.послетой нарочно не каза дума -да пресъхвам от жажда по нея.той нарочно прегърна друга -да остана съвсем без надежда.някой ден ще умре нарочно,за да видя - светът няма смисълбез него.той нарочно живя,нарочно.”

“...и станах не само общественик, но и въобщественик.”