“Не ме боли. Но само азси зная колко беден, беденнеподреден и непотребен,измислено-фалшив и дребене този свят без теб - за нас.”

“Безлунна, бездънна - без кучешки вой... Така ще осъмна - немигнала никак. Пак чука сърцето. Но вече му свикнах. И пия кафета. Но нямам покой. Аз искам да ида. Високо ли? Нека. Зная всички цени, даже - свойта цена. По е ниска от тази пътека (пътека ли или ивица светлина?)... Но защо не ме пускате, със какво сте ме вързали? Светове, и луни, и звезди, и галактики са за мен. Те ме викат и бързам. И не мога да чакам. Но защо не ме пускате? Боже мой, разписания, точни срещи, пари, безпаричие, стихове - та това ли е моят живот? Срам ме е. На какво приличам! Изтъняха ми клетките, изпилиxа се нервите - чувствам го. И живея така - ден за ден, час за час. Уморена съм. А прелита край мене, през мене, над мене русата необятната, скъпата, родна - Вселената. Искам всичко да знам. Да го видя. И срещна. Аз съм друга (дано!) - по-различна, голяма съм.”

“...и станах не само общественик, но и въобщественик.”

“Без книга, човешкият живот е празен. Книгата е не само наш другар, но и наш постоянен и вечен спътник. Според мен без нея не може да има нормално човешко съществуване.”

“Онзи живот, в който съмвам с кафе и компютърили мръквам с два пръста водка без флирт, не е моят.Той е сънят, в който само за кратко се лутам.Само за кратко - додето ме сепне прибоят.Затова, като мислиш за мен, си представяй чайка - спи в камънака солен, в синевата живееи сама си е път, и гнездо, и яйце и майка,а когато пищи се заслушай - всъщност пее.Като мислиш за мен ... По-добре не мисли горчиво.Слез на някоя схлупена гара и поръчай кафе със сметана,почерпи цигането - така безпричинно щастливо ...Аз не зная кой влак да изпусна и кой да хвана.”

“Тогава за първи път разбрах, че в болката съм сама. Тя ме отделя и не мога да сбъркам къде свършвам и къде започва светът. Когато съм щастлива, нямам граници, но болката си е само моя.”