“Вдигнеш ли ръка, за да погалиш,разместваш въздухана цялата вселена.”

“Кой от сегашните писатели може да се похвали, че си живее живота? Бих могъл добре да се наредя тук, да ми дадат някоя синекурна длъжност, може, да речем, да стана общински инспектор по градските плажове и да си пиша колкото ми душата иска… за това как хубаво си живее добрият човек, пристрастен към любимата си работа… и как говори на тази тема пред вундеркиндите… Е, цялата работа е в това да можеш да преглъщаш и да си избърсваш лицето. Плюли са ти в мутрата, а ти преглъщаш и се избърсваш. Отначало изгаряш от срам, когато се бършеш, после изпитваш само недоумение, а, току-виж, след време си започнал да се бършеш с достойнство, може дори да изпитваш и удоволствие от тази манипулация…”

“Светът - това е нещо много красиво - отвърна Костенурко. - Не можеш да си представиш по-красиво нещо. Направено е от вода и суша, като е спазена следната пропорция: две трети вода и една трета суша.- Много са го разводнили - разочарова се лисичето.”

“Отиват си, отиват си бащите ни и майките – с повехнали сърца. И неусетно ставаме родители - преди да сме били докрай деца. Отвличат дълбеите на пороите къпинов цвят от ласкави очи. И в яловата почва на усоите под розов пламък шипков храст личи. И с някаква библейска доверчивост земята ни възвръща цял живот: омразата им – тръните по нивите, усмивката им – самодивски плод… Отиват си, отиват си бащите ни, а още си измисляме слънца. А вече сме умислени родители, преди да сме били докрай деца. Така – от мъчни пътища преситени, откриваме в покоя на нощта, че там, където капели сълзите им, най-упорити цветове пламтят”

“Я всегда приветствую каждый закоулок человеческого мозга.”

“Давнишняя мысль моя, что искусство не название разряда или области, обнимающей необозримое множество понятий и разветвляющихся явлений, но наоборот, нечто узкое и сосредоточенное, обозначение начала, входящего в состав художественного произведения, название примененной в нем силы или разработанной истины. И мне искусство никогда не казалось предметом или стороною формы, но скорее таинственной и скрытой частью содержания. Мне это ясно, как день, я это чувствую всеми своими фибрами, но как выразить и сформулировать эту мысль?Произведения говорят многим: темами, положениями, сюжетами, героями. Но больше всего говорят они присутствием содержащегося в них искусства. Присутствие искусства на страницах «Преступления и наказания» потрясает больше, чем преступление Раскольникова. Искусство первобытное, египетское, греческое, наше, это, наверное, на протяжении многих тысячелетий одно и то же, в единственном числе остающееся искусство. Это какая-то мысль, какое-то утверждение о жизни, по всеохватывающей своей широте на отдельные слова не разложимое, и когда крупица этой силы входит в состав какой-нибудь более сложной смеси, примесь искусства перевешивает значение всего остального и оказывается сутью, душой и основой изображенного.”

“Читатели бывают разные. Вот почему плохой литературы больше, чем хорошей.”