“Разбирай ме добре: сега не мога пред тебе на колени сам да падна, на тебе да предложа своя огън, а в моята душа да бъде хладно. Да те разплача - и да съм спокоен, да те въздигна - и да те погазя. Така жестоко искам да си моя. Дори от обич мога да те мразя.”

“Разбирай ме добре , сега аз могапред тебе на колени сам да падна ,да ти предложа своя огън ,а вътре в мен да бъде хладно ,да те разплача и да съм спокоен,да те въздигна и да те погазя.Така жестоко искам да си моя ,че от обич мога да те мразя!”

“Tрябва да те има нейде на земята,трябва да те има.И не мога да те заменя със нищо, с никогоне мога.А е лято в мен и ме обзимабясната тревога:трябва да те има недей на земята, а те няма.Скриха ли те някъде? Къде те скриха?Чух - дойдох. И викам, и се мамя,и по пътищата твои нощем скитам.Трябва да те има, знам, че те има - и се мятам. Зная, че ме търсиш трескаво и лудо, зная, че ме искаш.Чуй -дай знак. Със удар ме причакай,с дума зла, дори - с коварна мисъл.Трябва да те има нейде на земята, трябва да те има.И не мога да те заменя със нищо, с никого не смея.Може би ще дойдеш чак след хиляди години?Вярвай ми, ще доживея!”

“Вечер угасне електричеството.Обгърне ме благодетелна тъмнина.Все едно че съм сама.Никой не ме вижда.Дори мога да плача.Какво блаженство!Да плачеш,без да те питат защо плачеш,без да те утешават.Но за такова щастие се изисква тренировка:да плачеш,без да издадеш никакъв звук,и да си готов да отговориш на внезапен въпрос с най-невинен глас:”Четката е на етажерката!”

“Да си лидер на мисия значеше да имаш куража да взимаш решения, дори и когато те няма да се харесат на екипа ти.”

“Да беше камък, щеше да се пръснеш - веднъж ли те скова вихрушка зла! Да беше феникс, щеше да възкръснеш, от пепелта направило крила! Да бе дърво, жарта на твойта обич би паднала над тебе като гръм! Мъртвец да бе, би станало от гроба и викнало би: "Не! Мъртвец не съм!"... ... Но ти търпиш, защото си сърце!...”