“Между писателите има общо, колкото между пътниците в един трамвай. (269)”
Explore This Quote Further
Analysis of the Quote by Atanas Dalchev
In this quote, Atanas Dalchev draws parallels between writers and passengers on a tram, suggesting that they all share a common bond. This comparison implies that writers, like passengers on a tram, may be on a journey together, experiencing similar challenges, and perhaps influencing each other in ways that may not be immediately obvious. This quote highlights the idea of solidarity among writers, despite their individual journeys and creative processes.
Modern Relevance
Atanas Dalchev's quote "Между писателите има общо, колкото между пътниците в един трамвай" can be interpreted in a modern context to highlight the interconnectedness and shared experiences among writers. Just as passengers on a tram share a common space and journey, writers in today's digital age also share a collective space through various platforms such as social media, online writing communities, and literary events. This quote serves as a reminder of the unity and camaraderie that exists among writers, despite their diverse backgrounds and writing styles.
Quote by Atanas Dalchev
"“Между писателите има общо, колкото между пътниците в един трамвай. (269)” - Атанас Далчев"
Reflection Questions:
When Atanas Dalchev says that "writers have as much in common as passengers in a tram," what do you think he means by that comparison? How does this comparison reflect on the nature of writing and writers as a community? Do you agree with this comparison, or do you think there are significant differences among writers that set them apart from one another?
Similar quotes
“Резултатът интересува хората повече от причината. Навярно затова мнозина не правят разлика между смешен и остроумен.”
“В изкуството важат не намеренията на авторите, а постиженията им.”
“...вечно и свето е само мъртвото,живото живее в грях.”
“Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената и в живота.”
“КнигитеНа К. ГълъбовПред мен е книгата разтворенаи денем, и нощя;все сам, аз не познавам хората,не зная и света.Прилитат и отлитат птиците,изгрява ден, залязва ден:аз дните си като странùцитепрелиствам уморен.Години да четеш за чуждияживот на някой чужд,а твоят, никому ненужен,да мине глух и пуст.До мене ти не стигна никога,о, зов на любовта,и аз изгубих зарад книгитеживота и света.1926 г.”
“Струва ми се съвсем погрешно да се противопоставя красотата на истината.Те може да се различават, но не си противоречат.”