“Понякога проституирането не е съдба, а съчетание от способности и склонности.”

“С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горният пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт - смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.”

“– Сега поне той е зъл [...] и с нищо не се отличава от враговете. Смърт заслужава. – Заслужава! Да, съгласен съм. Мнозина сред живите заслужават смърт. А някои сред мъртвите заслужават живот. Можеш ли да им го върнеш? Тогава не бързай да си играеш със смъртни присъди. Защото и най-мъдрите не виждат всички нишки на съдбата.”

“Он добрый малый. А добрым быть ума не надо. И даже наоборот, мне иной раз думается: взять по-настоящему умного человека – такой редко окажется добрым.”

“Подожди, я это сейчас так прямо и запишу: никуда не годен, потому что всё шло как надо.Правильно.Прервись.”

“То страстно отдается, то зевает в самый неподходящий момент. То с утра до вечера убирает, готовит, гладит, а то три-четыре дня подряд праздно валяется у камина, читая «Лир», женские журналы, детективы, Хемингуэя – не одновременно, а кусочек оттуда, кусочек отсюда. Всеми ее поступками руководил единственный резон: «Хочу».”

“Изборът на какъвто и да е сценарий е сънуването не се осъществява от желанието, а от твърдата нагласа да получите желаното. Вие не разсъждавате и не желаете, а просто имате и действате.”