“Играеха си на търпение и очакване.”

“Разминаваха се, всеки хукнал подир медената питка на желанията си.”

“Така в Индия ловят любопитните маймунки: пробиват малък отвор в едра зряла тиква, издълбават вътрешността и я оставят да съхне на слънце. След това слагат вътре бонбон. Маймунката мушва ръчичка, хваща шекерчето и свива здраво юмруче. Но ... не може да го извади навън. Изобщо не ѝ идва наум да разтвори длан и да пусне примамката. Когато се умори я хващат и я опитомяват. Но и тогава не изпуска сладкото топче. Не е ли твърде висока цената на желанията?”

“... зарадва му се като ръжда на желязо.”

“Ама туй нещо, дето хората му викат щастие, не може да трае цял живот ...Човек не може ден из ден да живее с голям огън, защото на пепел ще го направи. Ама пуста ненасита човешка.”

“Понякога именно усилието ни е необходимо в живота, за да се научим да летим.”

“Заровените въглища повече парят, да знаеш ...”