“Цялото ми детство мина една глава по-ниско от твоето, пълно с преотстъпени играчки, с винаги по-голямото парче от разделения сладкиш, с неизменно спечелени игри, тази твоя изтощителна обич, методична, смазваща ...”

“Беше една сутрин с ниски каменни облаци, хладна, все едно някой беше отворил една скоба и беше сложил парче есен в лятото ...”

“Спогледахме се с мама, една пътечка по въздуха от очи до очи, по която се извървя неказаното ...”

“Ана казваше, че разговорът е само за двама. Че когато има свидетели престава да е разговор и става театър.”

“Ръчният ѝ часовник милостиво беше спрял на числото 8 като число на рулетка.”

“.... ние повече или по-малко се храним с думи; в мълчанието - било то тежко, от нежност - доживява всяка обич.”

“Животът твой от нощ по-чер е.ОТ сняг по-бял е моят път.Слепецът го пое, щастливо,че ще избяга от света,от болките, от всичко живо.О, благодарна суета!А ти нещастният безумецснега ми тъпчеш с патос луд.Не искаш ли да те целунаи да те стопля с моя студ!?”