“Ти си топчето в моята супаАз съм квадратчето на покривката”

“Но и един много бавен страх. Изоставен съм. Оставиха ме, отидоха си в града, няма ги.”

“Лабиринтът е нечие вкаменено колебание.Най-потискащото в лабиринта е това, че непрекъснато си в ситуация на избор. Не липсата на изход, а обилието от "изходи" обърква.”

“Някога можех да бъда във всичко,да бъда всичко.Сега,в бездарието на зрелите си години исках да събера всичко при себе си,като малка компенсация за онова,което изгубих".”

“Ако не четете този текст, той не съществува. И това е първото чудо на четенето. Всяка книга, която стои затворена в библиотеката, е като онова спящо царство от приказката. Ако отвориш книгата и зачетеш малко, царството оживява. Има някаква магия, която се получава от срещата на поглед и буква. От тази целувка между окото и написаното чудото се случва. Първото, което искам ти кажа, лично и тихо, е, че имаш да събуждаш толкова много книги от съня им. Приеми го така, между нас казано, като малък подвиг. Ти си тази, която събужда книги. Ти си този, който събужда книги. А събуждащият книги събужда светове.”

“... unfriend е думата на 2009. Разприятелявам се. Струва ми се, че съм правил само това в последните 10 години. С времето приятелите изчезват по различен начин. Някои внезапно, все едно никога не ги е имало. Други постепенно, с неудобство, извинително... [...] Остра липса в 5 следобед. В началото трае близо час, после по-малко. Но никога не изчезва. Като с цигарите, които си отказал от години, но продължаваш да ги сънуваш.”

“Сънят на Минотавъра„Събудих се в тъмното на обичайния си дом. Беше най-щастливият ми сън. Един ден с хора, които не убих, които не ме убиха, дори не ме забелязаха. Нищо лошо не се случи между мен и тях. Предполагам, че хората не сънуват такива неща. В техните сънища те се лутат из тъмни лабиринти и се бият с минотаври.”