“Ти сигур не знайш финанциер що значи. Ааа, туй е голяма работа! Тоз си е не просто лъжица, ами цяла мутра в гърне с мед наврял, чак в уши му влязло. Та Раковски, значи, станал финанциер, баш алъш- веришлия, зел да откупува данъци, панаири, не ти е работа! Откупил биля Узунджовския търг, аче и Пловдивския интизап. Станал чиляка богат. Но на душа му било криво, тъжал за бедний народ. С други думи, въобще не бил за финанциер направен. Чакай ти от финанциер да тъжи за бедний народ!... Защо слушай що дума в "Неповинния българин": "Колкото и да ся обогатявах - кай - чрез тия занимания, нямах никакво удоволствие,понеже опознах вся страдания нашего беднаго народа и гледах, че от ден на ден пропадва в по-голяма угнетения." Тъй и зарязал финанциерство, като един безумец и патриот.”

“Сега е време за революция, не бойте се, братя нашенски! Векът нов е близо, ще видите свобода! Но гледайте народната работа повече от всичко друго, и повече от себе си я уважавайте! Всичката неразбория иде от разделението народно на части, та не става нищо. Не се делете повече: турете край на тази поразия! Работете единствено по народната воля. Което е - по вишегласието. И всички да играят тая песен. Стига сте давали ухо на глупци и самозванци, които сами себе си препоръчват! Когото вишегласието народно отличи и както то да се върви насочва, така да се водят работите! Всичко друго е от лукавия. Тъй че, братя, отваряйте си очите и да се не срещат вече таквиз маскарлъци и шарлатании! Ето настъпва часът да докажете, че нашенецът не ще бъде вече роб, а свободен човек - такъв, който живее по същит права за всички. И никакви заплашвания и придирки да не спират работа за отърваване от турчина в самите вас! Нека има пълна свобода всеки да говори и върши каквото си иска, стига да не попречва на другия да упражнява същото това право! Съветвайте се един с други и се слушайте, като избягвате и най-малката гордост да се със сила и шмекерии налагате едни на други. Всеки каквото заслужи, то да не му се загубва. Не се оставяйте повече да ви надприказват и надлукавстват, докато в залисията ви празнят джобовете! Стига с тия глупости! Не трябват ни! И толкоз - веднъж завинаги! И главното, разбери, Бойо, разбери, нашенецо - веднаж, ала окончателно, онова, дето отколе ти го пак и пак повтарям: че друга сила, друга основа, друга надежда за човека и за народа, освен неговата вътрешна същност, няма! Човек сред хората е сам! И сам - всеки народ сред другите народи! Сам - тази магическа дума е ключът за силата на силните и за слабостта на слабите!”

“Много хубава пастърма е тая. Топи ся в устата ти като локунь, и хем е суха, хем ся разпъва като... да, като локунь, пък и не знам какво лютиво нещо са слагали вътре тия българе, или понеже бая стар беше Дядо Юван, обаче и малко налютява така, едвам-едвам, но го усещаш с върха на небцето. Извадих от джоба си чекийката. Тука има един по-гладък камък, мога да я нарежа на него, не да ръбам като някой каракачанин на куцовлашки панаир. Ти знайш ли оная поговорка: "Заминал каракачанин, върнал ся куцовлах"? Е, вече я знайш... Та, думам, бръснах с ръкав камъкът и тогава ся сетих, че аз май имам и едно парче "Свобода" в задний си джоб. Бръкнах там и ей ти я на, "Свобода", има-няма цялата първа страница, сгъната на няколко пъти. Постлах "Свободата" на камъка и с чекийката нарязах пастърмата отгоре. Ааа, французка работа стана тя! Льо пастърма! Че даже не, таквоз нещо и във Френско няма, казвам аз.”

“Любовта е по-хубава от мъдростта и по-скъпоценна от богатството, и по-прекрасна от краката на човешките дъщери. Огньове не могат да я погълнат, нито могат водите да я угасят. Аз те виках в зори, но ти не дойде на моя зов. Луната чу твоето име, но ти не ми обърна внимание. Защото аз безчестно те напуснах и за свое собствено зло си отидох от тебе. Но въпреки всичко любовта ти винаги оставаше в мене и оставаше все тъй силна, нищо не можеше да я победи, макар и да виждах пред себе си зло и добро. А сега, след като си умряла, с тебе ще умра и аз.”

“Ще казвате и ще действате вие, живите, Бояне! Вие, които още можете да умирате! За човека няма помощ отникъде: тъй да знаеш от мен! А ти си отгоре и вълк - та откъде ще има пък помощ за вълка? Няма. Разбираш ли какво означава това? Човек е сам. И вълкът - още повече. Тогава?Тогава, Бойо, ще върви сам! И сам ще си помогне. "Помощта" Ще вземе отвътре, от себе си - из своята собствена бездънна дълбочина. Страшна е тя в бездънието си. И е ужас и смърт, ако попаднеш в нея: ако се оставиш да възлезе тя върху ти. Но безгранични сили ще почерпиш от нея, ако я овладееш! Не тя тебе, а ти - нея! Слушам сега да говорят за мене, че съм бил "велик", и какви ли не там разни други глупости: да ме "канонизирали", за "светия" да ме обявели... А пък аз там, измежду всички, бях най-простият. И всичкото ми беше, че се отрекох от лишни думи. Ами си се върнах в Нашенско: да си работя, както ми стига умът и духът - моят ум и моят дух. Ах нашенецо, нашенецо, защо си толкова заспал? Пробуди се из дълбокия си сън! Не стигнаха ли ти пет века чужда робия, та сега си даваш и един шести - на робия под агарянина в самия себе си? Събуждай се, събуждай се! Тръгвайте, мили братя нашенски: изведете народа си на неговия път! Дайте му нов век - същинско народно самоуправление, в което да бъде всекиму своето! Дайте му свободна и чиста република! Забелязано е от памтивека, че такова нещо - да се освободи народът - стои все в ръцете на младите. Ако сте ме взели в сърцето си, вие, нашето подрастващо поколение, бързайте един час напред, че времето отива! Утре ще се простите с живота - ще остареете, което е все то. Така че гледайте, бързайте! Светът постоянно свършва и постоянно почва. Ала това е друг свят - без тези, чиято кръв е изстинала. Иде второто пришествие Нашенско, дето козите и овцете ще се делят! Чиста свобода за нашенеца и всекиму своето! И на думи не гледайте, но на работа! Вашият път е както ви стига умът - вашият ум. Казвайте си един на друг кривиците, па се поправяйте и вървете заедно, ако ще сте хора! Никой нищо да не разваля, което по висшегласие! Защото друг път няма: вишегласието е пътят на истината за дела! Сега е време за революция, не бойте се, братя нашенски! Векът нов е близо, ще видите свобода! Но гледайте народната работа повече ”

“- Що бе , тате, се инатиш и седиш самичък, на, докъде си я докарал, с вятъра да си приказваш.- Че що да не приказвам, за стари работи си приказвам с него, то ги знае.- Ще те хване – викат – самотията.- Каква самотия? Е, колко живина има наоколо, и ветрището, и градината, и слънцето, не видите ли?- Махни ги тия работи, хора трябва да има покрай тебе!- Че мене ми е пълна с народ и къщаса, и душаса.- Какъв народ, да не си се пощурил?- Майка се обажда от долапете, тате слиза от таваня, бабичката ми шумоли от кюмбето и небето грее през джамът… Пък в тей стени ми е останала младостът, ей, и силата ми е останала в тях! Мене толкова гласове ме спохождат и ми огряват душата, глухи ли сте, или съм ви родил без акъл!И една машинка донели от тяхната машинария.- Котлон е – викат – това, да си вариш по-бърже кафето.- Че аз не бързам, аз си вървям с времето, пречи ли някому?- Не пречи, ама това е за удобно.И една жица забодоха на таваня, та хватиха тока да ми светел.- Нища! Тей работи са за вас, мене и без тях ми се не губи удобното, тъй съм научен от дете, пък чиляк си носи детето в него си, ако ще да е на сто и повече години.”