“Дори тук, на гробищата има бедни и богати.”

“Светлината на човешката душа може да светне , дори под ударите на страданието , стига да я има там.”

“Човек свиква на всичко, дори и с обесване, както казват ирландците.”

“Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота.”

“Има мълчание от велика ненависти мълчание от велика любовИ мълчание на дълбок душевен покой ,И мълчанието на приятелствотопреродило се в дълбока ненавист...Има мълчание на невинно наказаните,И мълчанието на умиращия,ръката на когото внезапно стиска твоята..Има мълчание между сина и бащата,когато той не може да му обясни своя животмакар,че неумението му да обяснявае неговата трагедияИма мълчание,когато мъжът и женатаняма какво да си кажат един на друг...Има мълчание на загиналите в устреми плътното мълчание,което обгръщасломените нации и победените Вождове...А ето мълчанието на Линколн,мислещ за своите млади години,минали в разбити надежди...И мълчанието на Наполеон след Ватерлоо...”

“Tрябва да те има нейде на земята,трябва да те има.И не мога да те заменя със нищо, с никогоне мога.А е лято в мен и ме обзимабясната тревога:трябва да те има недей на земята, а те няма.Скриха ли те някъде? Къде те скриха?Чух - дойдох. И викам, и се мамя,и по пътищата твои нощем скитам.Трябва да те има, знам, че те има - и се мятам. Зная, че ме търсиш трескаво и лудо, зная, че ме искаш.Чуй -дай знак. Със удар ме причакай,с дума зла, дори - с коварна мисъл.Трябва да те има нейде на земята, трябва да те има.И не мога да те заменя със нищо, с никого не смея.Може би ще дойдеш чак след хиляди години?Вярвай ми, ще доживея!”