“В самота човек обича себе си повече.Осъзнах, че аз съм сам. Само се оглеждах в огледалото на душата си. Светът ми се струваше като голямо, ръждиво, натрошено на малки прачнеца огледало, в което виждах лицето си деформирано.”
“Животът ме научи да чакам, да осъзнавам играта на времето, без да отстъпвам от дълбочината на преживяното. Кажи своята дума, преди тя да умре, защото тя със сигурност знае своя път. Няма значение как ще стигне до него. Важното е да възбуди емоции, тъга или задрямал порив... Да възпламени пламък в пустееща земя”
“Когато малките умират, стават ангели, а големите - сатани. Отмина времето, когато можех да стана ангел.”
“Светлината на човешката душа може да светне , дори под ударите на страданието , стига да я има там.”
“Човек свиква на всичко, дори и с обесване, както казват ирландците.”
“Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота.”