“Единственият почтен път е пътят на грешките, разочарованията и надеждите. Животът ни е даден, за да разкрием чрез собствения си опит границите на доброто и злото ... Няма други пътища ...”

“- Говорят, за исполнение роли Ленина платят больше, чем за Отелло?.. - Возможно. И убежден, что это справедливо. Ведь актер берет на себягромадную ответственность...”

“И чак тогава, Маруся го възнагради със звънлива, оглушителна плесница. Раздаде се звук, като че ли хиляда поклонници, да речем, на Адриано Челентано едновременно ръкопляскат.”

“Повярвай ми. Има хора, на които не им е все едно. И всичко се гради на това. Най-важното е да срещнеш такива хора.”

“Живеехме бедно. Често се карахме. Тенджерата, пълна с взаимното ни раздразнение, тихо къкреше на слаб огън ...из "Резерватът”

“...лайтмотивът ми е “постигането на свобода”. Което е свързано с преодоляване на граници, зони между живото и неживото, между разумното и неразумното, между разумното и осъзнатото, границите на уместност, границите на доброто и злото. Преходът, метаморфозите, къде настъпва разликата между едното и другото. Състоянието между гъсеницата и пеперудата. Всъщност вариантът на конфликт във фантастиката може би е метаморфозата. А, да - любовта също е свобода.”

“Леве Баранову за шестьдесят. Он бывший художник-молотовист. В начале своей карьеры Лева рисовал исключительно Молотова. Его работы экспонировались в бесчисленных домо-управлениях, поликлиниках, месткомах. Даже на стенах бывших церквей. Баранов до тонкостей изучил наружность этого министра с лицом квалифицированного рабочего. На пари рисовал Молотова за десять секунд. Причем рисовал с завязанными глазами. Потом Молотова сняли. Лева пытался рисовать Хрущева, но тщетно. Черты зажиточного крестьянина оказались ему не по силам.”