“Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него..”

“Човек има отношение само с Бог, Юра, казала Адриана, каза Юра, Отношенията не са между човек и човек, а само между човек и Бог. Това е много важно да се проумее, Юра, казала Адриана, защото тогава нашият живот не е вече само наш, а става общ. Бог се превъплъщава в човек, когото обичаме или мразим, който ни пречи или помага, който ни вдъхновява или унижава, понякога в редки мигове го разпознаваме, в повечето случаи обаче не. Ние нямаме врагове или приятели, близки или далечни, познати или непознати хора, Юра, казала Адриана, каза Юра, всичко е едно. Всичко е едно.”"Адриана”

“Идва момент, в който просто обичаш някого. Не защото е добър или лош, или какъвто и да било. Просто го обичаш. Това не означава, че ще бъдете заедно завинаги. Не означава, че няма да се нараните взаимно. Значи само, че го обичаш. Понякога въпреки това, което е, а понякога заради това, което е. И знаеш, че и той те обича, понякога заради това, което си, а друг път въпреки него.”

“Времето е в нас и ние сме във времето.”

“Времето не чака; което му отказваме сега, даряваме го на смъртта и само докато обичаме, живеем”

“В магията - и в живота - съществува само настоящият момент, има само СЕГА. Времето не се мери така, както се пресмята разстоянието между две точки. "Времето" не минава. Човек изпитва огромно затруднение да се съсредоточи върху настоящето, все мисли за това, което е извършил, как е могъл да го направи по-добре, какви са последствията от неговите действия, защо не е действал както е трябвало. Или се безпокои за бъдещето, какво ще прави утре, какви мерки трябва да бъдат взети, каква опасност го очаква зад ъгъла, как да избегне онова, което не желае да се случи, и как да постигне това, за което винаги е мечтал...”