“Само поетът и лудия могатсамо със двеста другариголи да влязат във живия огъни крепост с глава да събарят.Само поетът и лудият дръзватС юмрук да трошат вековете!Българио, майко, горд съм до сълзи,Че раждаш и „луди“ поети!”
Analysis of Quote from Damyan Damyanov
In this quote by Bulgarian poet Damyan Damyanov, he praises the poet and the madman for their ability to challenge the status quo and defy convention. The poet and the madman, according to Damyanov, are the only ones bold enough to enter the "living fires" of fortresses and topple them with their heads. They are the ones who dare to smash centuries with their fists. Damyanov expresses pride in his country for giving birth to poets and "madmen" who have the courage to push boundaries and break norms. This quote celebrates the power of creativity and rebellion in society.
The Boldness of Poets and Madmen
In this poem by Damyan Damyanov, the poet celebrates the boldness and courage of poets and madmen. He highlights how these individuals are the only ones who dare to challenge the status quo, to take risks, and to defy conventions. The message of the poem speaks to the importance of creative expression, innovation, and the ability to shake up the established order in order to bring about change. Today, this message remains relevant as we continue to see the impact of artists, writers, and visionaries who push boundaries, challenge norms, and inspire us to think differently about the world around us.
Bulgarian Poem by Damyan Damyanov
Below is an excerpt from a Bulgarian poem by Damyan Damyanov, which talks about the poet and the madman being the only ones bold enough to challenge adversity and make a difference in the world.
“Само поетът и лудия могат
само със двеста другари
голи да влязат във живия огън
и крепост с глава да събарят.
Само поетът и лудият дръзват
С юмрук да трошат вековете!
Българио, майко, горд съм до сълзи,
Че раждаш и „луди“ поети!” - Дамян Дамянов"
Reflection Questions
This quote by Damyan Damyanov highlights the unique roles of poets and madmen in society. It speaks to the power of creativity, boldness, and the ability to challenge convention. Reflect on the following questions in response to this quote:
- What do you think Damyan Damyanov is trying to convey about the roles of poets and madmen in society?
- How do you interpret the idea of poets and madmen having the courage to challenge norms and break down barriers?
- Do you agree with the sentiment that Bulgaria should be proud of giving birth to "crazy" poets? Why or why not?
- How does this quote resonate with you personally, in terms of your own views on creativity, defiance, and societal expectations?
- In what ways can you apply the boldness and fearlessness of poets and madmen to your own life and pursuits?
Similar quotes
“И грешката е полезна, докато сме млади; само че не бива да я влачим със себе си до старост.”
“... И нищо че крила корави нямам! И нищо че животът ме ограбил и ми оставил само черни жалби и туй сърце, което толкоз страда! О, нека всичко, всичко да ми вземат, но към света да ми оставят само едно око, с което да го виждам, едно сърце, с което да го чувствам, една ръка, с която да го сложа завинаги в най-честния си стих!”
“Не чакам никого да се върне, да замине, да стои. Знам само, че се опитвам да стана и да вляза в себе си, обаче не мога. Там е толкова гадно, толкова е претъпкано, чуждо, студено. Там също ме мразят. Някакви са се настанили и само съдят, мерят ме, искат да ме подстрижат, купуват ми тесни обувки. Не искат да пиша. Крещят, разкарай я тази гадна форма, с нея нищо ново не можеш да кажеш, че съм луда, че нямам дори един пуловер - приятел топъл, и че съм си виновна, че никога няма да се появи добрият човек, че всъщност аз не го искам, никога няма да се обикна, че обожавам да ме наказват, да ме удрят, да ме унижават. И си го заслужавам още от малка. Винаги го усещат и все се намира някой да ме измъчва...И заставам на мястото за изтезания.”
“Tрябва да те има нейде на земята,трябва да те има.И не мога да те заменя със нищо, с никогоне мога.А е лято в мен и ме обзимабясната тревога:трябва да те има недей на земята, а те няма.Скриха ли те някъде? Къде те скриха?Чух - дойдох. И викам, и се мамя,и по пътищата твои нощем скитам.Трябва да те има, знам, че те има - и се мятам. Зная, че ме търсиш трескаво и лудо, зная, че ме искаш.Чуй -дай знак. Със удар ме причакай,с дума зла, дори - с коварна мисъл.Трябва да те има нейде на земята, трябва да те има.И не мога да те заменя със нищо, с никого не смея.Може би ще дойдеш чак след хиляди години?Вярвай ми, ще доживея!”
“- Бе не съм търсил благодарност, аз им помагах. Ама един еднъж ме удари със същата ръка, дето му оздравих, е, там, до дерено му бе къщата, вий не го повните. Очите ми се надуха каквото баире, ама си замълчах и зех само да го подминавам каквото въздух. И след двайсет години, той се усети и доде да се опрощаваме.- Ти опрости ли му?- Че как няма да му опростям, щом се е усетил!- Повечето сега не опрощават.- Само който нема душа, не може да опрости, щом види, че чилякът иска да се поправи. На всички съм опростявал, както и на мене са опростявали, когат съм сбърквал. По това се познава справедливостът, ние не сме по-големи от нея.- И какво стана сетне?- Нищо. Щом тръгна чилякът за небето, отидох да го изпроводя. Сега и аз чакам да си ида. Видиш ли го, е, там, в сребърното си ще ме пусне каквото перце. И там е пълно с роднини, има кой да ме сряща, не бой се.”