“При всяко желание си поставяй следните въпроси: какво ще стане, ако пожеланото от мен се осъществи и какво – ако не се осъществи”

“Чета, следователно съществувам. И какво ще остане от мен, ако не чета? Просто едно нищо”

“и кой какво ще кажеи кога ще си тръгнаи какво ако ме заобичаши какво ако те заобичам иии”

“Викам си, дай сега, Димитре, да видим какво е светът? Не е ли това, дето самичък си сторил, чиляците, дето си родил, дето те чакат и изпровождат? Е? И когато човек го прибере небето, пак ще си застане със звездата на мястото, дето е над неговът свят. Чиляк не може да се изцери от своя си свят, от мястото, дето се е родил, както не може да се изцери от баща си и майка си ...”

“Ако не знаеш какво искаш - каза портиерът, - накрая ти се натрупват сума ти неща, дето не ги искаш.”

“Попита ме откъде бях - дали от България, или от Румъния...Разбира се, че съм страхотна и съм българка и ти не знаеш какво е това...Почувствах се като рапър, думите започнаха да излизат от устата ми равномерно и така, както белите не могат да рапват, но го слушат, така и белия човек срещу мен не разбираше какво говоря, но ме слушаше. Беше объркан от хода ми. Почувствах се като негър с бяло лице, който току-що се е освободил от робство...Аз, белият негър, продължих българският си рап в лицето на чистата Холивудска раса.”

“- Децата ни гледат през цялото време... те те виждат какъв си наистина. Ти мислиш как ще им четеш приказки, каква музика ще им пускаш... Как ще им се посветиш. Ама не става така. В крайна сметка нямаш време за никакво специално отношение. Те са си като част от живота ти, като всичко останало. И с тях ти си си какъвто си си. Те са свидетели на твоята истинска същност, а не Господ. Те те гледат непрекъснато, а не Господ. Те те изкушават, те те предизвикват да се ядосаш и да станеш лош... и да ги удариш. Ако се поддадеш и ги удариш? Ако съгрешиш? И ги превърнеш в лоши деца... и си продължил злото в живота... на още едно поколение. Те са ти Божието наказание и Божието опрощение. Ако си добър и забравиш себе си и своя яд, и не ги удариш... ако се отдадеш безкористно на децата си, те са твоето опрощение в тоя живот. Не Бог. Те са твоят Бог.”