“Обича начина,по който горещата вода блика от земята подобно на геотермално злато. Обича начина, по който хората те канят на кафе без специален повод и могат да разговарят с теб в продължение на часове за всичко и за нищо специално. Обича начина, по който с любов наричат страната си "Леденото кубче". Обича факта,че без да полага никакви усилия, вече се е запознал с трима депутати от парламента. Обича начина, по който в кристалните зимни дни снегът хруска под краката ти като божествен стиропор. Обича хоровете, които пеят по тротоарите на главната търговска улица през декември, и гласовете им-силни и лъчисти, възпират нощта. Обича начина,по който петгодишните деца спокойно ходят сами на училище в мрака преди зазоряване. Обича вълшебното, неземно чувство, че плува насред снежната буря. Обича това, че когато колата ти затъне в снега, винаги някой ще спре, за да ти помогне. Обича начина,по който исландците ръкопляскат бурно, когато самолетът им каца на международното летище в Кефлавик просто защото са щастливи,че се завръщат у дома. Обича начина, по който исландците съумяват да бъдат изключително горди, но без следа от арогантност. И, да, той обича - не просто понася, - активно обича мрака.”

“Който не обожава недостатъците на тези, които обича, той не може да твърди, че наистина е влюбен.”

“Може би понякога е най-добре да си сляп, за да виждаш нещата такива каквито са, и да не си заслепен от начина, по който изглеждат..”

“„Да бъдеш независим в начина, по който възприемаш света – това е единствената свобода, която никой не може да ти отнеме”

“Обича мен! И колко скъп ставам сам на себе си, как се сам - на тебе мога да го кажа, ти имаш чувство за подобни неща, - как се сам обожавам, откак тя ме обича!”

“„Много млади хора напускат дома си, за да търсят себе си; аз трябваше да прекосявам океани, за да изляза от майчината си утроба. Избягах, за да се родя. Но подобно на дългогодишен пушач, успял да се откаже от този си навик, така и не можах да забравя вкуса на цигарата, както и удоволствието от поглъщането на нейния дим. Представете си изисканото, лудо по ритуалите (и, разбира се, по бракосъчетанията) превзето общество по времето на Джейн Остин, пренесено в зловонния, тъй обичан от Дикенс Лондон, гъмжащ от случайности като загнила риба от червеи; смесете всичко това в един коктейл с бира и арак, добавете малко пурпурна боя, цинобър, кармин и лайм, подправете го с мошеници и сводници и ще получите нещо подобно на приказния град, в който израснах. Да, напуснах го, не отричам, ала няма да се уморя да повтарям, че той бе дяволски прекрасен.”„Земята под нейните нозе”

“Човек можеше да види кой стои зад плота на ресепшъна само в пролуките между мониторите. По този начин се създаваше илюзията, че нашите секретарки стоят на постоянна огнева точка. Служителите със седмици безуспешно обсаждаха това фортификационно съоръжение, опитвайки се да получат нужната им информация, да си поръчат служебна кола или да се свържат по телефона с топмениджъра. И като прибавим каменните физиономии на секретарките, картечния им говор и техните трептящи като фугаси просташки крясъци по служителите от нисшите нива, илюзията се превръщаше в реалност. Затова при нас просто не можеха да се намерят Матросовци, които са способни да се хвърлят с гърди върху амбразурата на секретариата с граната в ръка, за да спасят целия офис от тяхната простащина, от нежеланието им да работят и от проблемите, свързани с пълната им професионална непригодност. Може би щеше да е по-лесно да ги уволнят и да намерят нови? Любезни, внимателни и работещи. Но. първо, те се бяха научили много сръчно да забременяват, когато усетеха приближаващата буря (уволнението). И второ, на вакантните места на излезлите в отпуск по майчинство те моментално довеждаха собствените си приятелки, които бяха същите тъпоглави магарици, създавайки у ръководството пълната убеденост, че секретарката не е длъжност, а специална човешка порода, която още от дете е обучена да тъпее, да се кипри и да нагрубява околните. [...] Бях абсолютно убеден, че нашите секретарки са андроиди. И действаха с ток от електрическата мрежа. В столовете бяха вградени контакти, които снабдяваха секретарките с енергия и поддържаха живота им. Но веднага след като станеха от столовете, контактът прекъсваше и предизвикваше нарушения в информационната им система. Започваха разстройства, който застрашаваха да унищожат цялата им памет и да ги извадят от строя за месец. Докато бяха на работа, те можеха да се предвижат без контакт с електрическата мрежа само до тоалетната или до кабинета на директора.”