“Не сме нито глупави, нито умни.Винаги сме някъде по средата.Това ни уморява и ни прави тъжни.Човек трябва да знае къде му е мястото.”

“Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни.Трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодални, защото и по-лошо би могло да бъде”

“По природа той не беше нито развратник, нито отшелник и затова момичетата се хлъзгаха по повърхността на живота му, без да оставят възторзи и печал...”

“Понякога казваме думи горчиви. Понякога просто неволно грешим. Понякога даже сме несправедливи, но нека обидите да си простим!!! Нека в сърцата ни няма омраза. Нека да бъдем благородни, добри. Нека да помним крилатата фраза – „Щом Бог ти прощава, прощавай и ти!!!” Ако някога някой нещо ни каже. Нещо, с което да ни нарани. Животът несъмнено ще му докаже, че все пак доброто ще победи. На глупостта с глупост не се отговаря. Хора сме всички, всеки греши. Е, вярно обидата не се забравя, но тя може, възможно е да се прости. Защо яростта да живее в душите ни? Защо ли да бъдем жестоки и зли? Защо глупостта да убива мечтите ни? Трябва ли споменът да ни горчи? Животът и без това не ни прощава. Поднася ни често ужасни беди. Ненаказан никого той не остава. Нека ние да бъдем хора добри!”

“После отново чух гласа на оня ухаещ на парфюм веселяк, който ми обясняваше, че не сега, а след време, когато ще го моля коленопреклонно, ще ме изгори жив, и ми разказваше какво ще стане с очите ми.”

“Трябва да продължа да дишам,защото утре слънцето ще изгрее и не се знае какво ще ни донесе прилива”

“...светът не съществува за мене, аз не съм пъпа на Вселената и светът не се върти около мене.Но това ме научи и на едно друго нещо..че това просто, вълшебно нещо, което е животът, човек трябва колкото може по-често, по-умно и по-запълнено да изживее.Това е може би предназначението ни.Това, което сме взели, да дадем, да върнем...Това, което сме взели от хората, да го върнем на хората”