“Гаргите, тези гълъби на есента ...”

“Тези,които носят светлина на другите никога не остават на тъмно!”

“Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си”

“За ерудицията на човека свидетелствуват не само тези книги, които е прочел, но и тези, които не е прочел.”

“Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.”

“Започнах да изпитвам чувството, че на моменти сърцата ни се пристрастяват с особена сила към някои природни явления. Пламтящото небе, когато есен слънцето потъва зад оголените клони на дърветата, отеква в сърцата ни със самотния блясък на умираща красота. Затова поетът използва образа на залеза, за да запечата есента в своята поема. Залезът е същината на есента. Всеки сезон си има своите образи, отразяващи същността му, изразена посредством поетична чувствителност.”