“Реве така, че човек се чуди:очи ли са това, или чучури?Сълзите от тях текат като вади - толкова вода отде я вади?”

“Може ли да се живее само от литературен труд, особено като се знае, че тези, които могат да купуват книги, са обхванати от литературна тъпота, а четящ свят е главно беднотията? Чудно ли е при това положение, че повечето от нашите писатели живеят от преводи, детски писания, учебникарство и от всички други възможни занимания, само не от пряк литературен труд?”

“Учителките са като върби - все се оплакват, че децата оголват корените им като прииждаща вода, но за нищо на света не можеш ги отдалечи от брега, ден и нощ топят клони в тая съсипваща ги вода.”

“Попита ме откъде бях - дали от България, или от Румъния...Разбира се, че съм страхотна и съм българка и ти не знаеш какво е това...Почувствах се като рапър, думите започнаха да излизат от устата ми равномерно и така, както белите не могат да рапват, но го слушат, така и белия човек срещу мен не разбираше какво говоря, но ме слушаше. Беше объркан от хода ми. Почувствах се като негър с бяло лице, който току-що се е освободил от робство...Аз, белият негър, продължих българският си рап в лицето на чистата Холивудска раса.”

“Природата, такава, каквато е, е жестока - разбира се, че е така! Животните наистина са способни да проявяват жестокост едни към други. Предполага се обаче, че ние трябва да сме нещо повече от тях! Дикенсовото съчувствие спасява децата от експлоататорски предприятия. Линкълновата съпричастност спасява робите от отношението на белите към тях като към “вещи”. Цивилизацията плаче, докато чака всяко следващо освобождение.” (Вижте книгата “365 основателни причини да бъдете вегетарианец”.)”

“Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.”