“Случило се обаче нещо още по страшно: вдигнел ли някой глас против Борил - обявявали го за богомил! След всеки, който говорел,пускали двама, които слушат, след тях пускали подслушвачи, които подслушвали подслушвателите, след тях пък - подслушвачи, които да подслушват подслушвачите на подслушвачите и т.н.”

“След любовта остават телефонни номера, които избледняват. След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в кафене "Манеж" и учуденият поглед на стария келнер, когато ни вижда с други. След любовта на устните остава металният вкус на несполуката. Остават адреси на стаи "от четири до шест". След любовта остават изреченията: "изглеждаш чудесно, никак не си се променил/а..." и "обади се някой път, нали пазиш телефонния ми номер?" След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любовта. След любовта остават мелодиите по радиото, които постепенно излизат от мода. Остават тайните знаци, любовните шифри, остава твоята страна на леглото и страхът, че неочаквано ще влезе някой. Трак!-поставената слушалка, когатo се обади нечий чужд глас. Хиляда и една лъжи... След любовта остава изречението "Аз ще вляза първа в банята" и отговор: "Няма ли заедно?"- този път не! След любовта остават съучастниците: пазителите на тайните, които вече не са никакви тайни. След любовта остава лекото вълнение, когато пътьом вдъхнем познатия парфюм на някоя непозната жена. След любовта улиците са празни, а градът- пуст. След любовта остават неподписаните картички от Венеция и Амстердам. Препълнените пепелници и празното сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно. Случайно направени снимки, загубени фиби, таксиметровите шофьори, които не ни обичаха и цветарките, които ни обичаха. След любовта остава наранената суета. След любовта остават други мъже и други жени. След любовта не остава нищо.”

“Има хора, които се будят сутрин готови да покорят деня, и такива, като нас, които стават само защото се налага. Ние живеем в сенките на всеки квартал. Държим дребни бакалии, живеем в мрачни квартири, пропускащи твърде малко светлина, и обхождаме същите улици ден след ден. Прекарваме следобедите си в мързеливо зяпане през прозореца. Същински сомнамбули. Някой го беше казал много добре: будим се, за да спим, лягаме, за да се будим.”

“Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях.”

“И оживявай всеки път, когатоне ми достига стих да го изпея.Така след мен - ти още ще си лято.А аз ще знам, че някой ме живее.”

“Явно segno е бил скрит по същия начин-пред очите на всички.Невидим за онези,които не го търсят.Невидим и за онези,които не го разбират.”