“Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш.Искам мнението ти -не съвет.Искам да ми вярваш, без да изискваш.Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.Искам да ме гледаш, без да проектираш своите неща у мен.Искам прегръдката ти да не ме задушава.Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.Искам да ме защитаваш без лъжи.Искам да си близо, без да ме завземаш.Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.Искам да знаеш…че днес можеш да азчиташ на мен…Безусловно.”

“Вечер угасне електричеството.Обгърне ме благодетелна тъмнина.Все едно че съм сама.Никой не ме вижда.Дори мога да плача.Какво блаженство!Да плачеш,без да те питат защо плачеш,без да те утешават.Но за такова щастие се изисква тренировка:да плачеш,без да издадеш никакъв звук,и да си готов да отговориш на внезапен въпрос с най-невинен глас:”Четката е на етажерката!”

“Никой не трябва да ме съжалява. Могат да ме обичат, или да ме мразят, или да се страхуват от мен. Но никога няма да позволя на някого да ме съжалява.”

“-Искате да кажете, че сте виждали мои скулптури и сте ги харесали - вие - самият вие, сам, без някой да ви е казал, че трябва да ги харесате, нито защо да ги харесате. Решили сте, че избирате мен по тази причина, единствено по тази причина, без да знаете нищо за мен, нито да се поинтересувате, само заради работата ми и... заради онова, което сте видели в нея, единствено заради това сте решили да наемете мен и сте си направили труда да ме намерите, да дойдете до тук и да търпите обидите ми - само защото сте видели - оценили сте ме по видяното и искате да ме наемете? Това ли искате да кажете?”

“Не чакам никого да се върне, да замине, да стои. Знам само, че се опитвам да стана и да вляза в себе си, обаче не мога. Там е толкова гадно, толкова е претъпкано, чуждо, студено. Там също ме мразят. Някакви са се настанили и само съдят, мерят ме, искат да ме подстрижат, купуват ми тесни обувки. Не искат да пиша. Крещят, разкарай я тази гадна форма, с нея нищо ново не можеш да кажеш, че съм луда, че нямам дори един пуловер - приятел топъл, и че съм си виновна, че никога няма да се появи добрият човек, че всъщност аз не го искам, никога няма да се обикна, че обожавам да ме наказват, да ме удрят, да ме унижават. И си го заслужавам още от малка. Винаги го усещат и все се намира някой да ме измъчва...И заставам на мястото за изтезания.”

“Мечтите ми се простират чак до Слънцето.Може и да не ги осъществя,но ми стига да гледам нагоре и да виждам красота им,да вярвам в тях и да си представям докъде биха ме отвели”