“Ана казваше, че разговорът е само за двама. Че когато има свидетели престава да е разговор и става театър.”

“Беше една сутрин с ниски каменни облаци, хладна, все едно някой беше отворил една скоба и беше сложил парче есен в лятото ...”

“Цялото ми детство мина една глава по-ниско от твоето, пълно с преотстъпени играчки, с винаги по-голямото парче от разделения сладкиш, с неизменно спечелени игри, тази твоя изтощителна обич, методична, смазваща ...”

“Ръчният ѝ часовник милостиво беше спрял на числото 8 като число на рулетка.”

“Ангелите са нежното присъствие на Бога, което се чува само когато е тихо, само когато е светло и само когато наоколо има много деца или малки животни. Ангелите говорят само когато някой разсипе сол или когато някой умира наблизо. Тогава те прегръщат силно, така че почти да те уплашат, силно откъм гърба, така както спиш, и ти шепнат с дъха си като ангелски морз, на дълги и къси страшни въздишки. Когато те пуснат от прегръдката си, разтреперан разбираше, че нещо лошо ти се е разминало. Че нещо много лошо не ти се е случило. Че няма да ти се случи. Че дори няма да знаеш какво не ти се е случило, което е по ангелски логичн”

“В часа,когато разбера,че е безсмислено да пиша,да рисувам...В часа,когато разбера -безсмислено е да се смея,да се любя,да се моля......Когато разбера -безсмислено е да копнея,да сънувам,да мечтая...И когато разбера,о, когато най-накрая разбера,че безсмислено е да живея...Във този часаз може би и ще узная,че безсмислено дори е да умра.”

“Задачата ни е да напомняме, че човекът съществува не само за да бъде управляван - и също тъй, че разрушенията на нашия свят са не само външни.”