“Той гледаше през двора мръсните стени и си даваше сметка, че не знае любов ли е било или истерия.”

“Колкото по-голямо бреме тегне върху нашия живот, толкова по-близо е той до земята, толкова по-истински и правдив е. И обратното: абсолютната липса на бреме прави човека по-лек от въздуха, той литва нагоре, откъсва се от земята, от земното битие, става полуреален и движенията му са колкото свободни, толкова и лишени от смисъл.”

“Любовь - как империя: если погибнет идея, на которой она была основана, рухнет и она.”

“Первое предательство непоправимо. Оно вызывает цепную реакцию дальнейших предательств, из которых каждое всё больше и больше отдаляет нас от точки нашего исходного предательства.”

“Гораздо важнее вырыть из земли заживо закопанную птицу, чем посылать петицию президенту.”

“Идва момент, в който просто обичаш някого. Не защото е добър или лош, или какъвто и да било. Просто го обичаш. Това не означава, че ще бъдете заедно завинаги. Не означава, че няма да се нараните взаимно. Значи само, че го обичаш. Понякога въпреки това, което е, а понякога заради това, което е. И знаеш, че и той те обича, понякога заради това, което си, а друг път въпреки него.”

“Той е просто мъж. Ти си същият - огромни мъхнати нощни пеперуди, които се блъскат до полуда за някакъв си пламък зад стъклото, толкова прозрачно, че очите ви не го и забелязват. А когато най-сетне налучкате пътя и влетите в пламъка, изгаряте и падате мъртви. А през цялото това врене в нощната прохлада е имало и храна, и любов, и нежни пеперуди за вас. Но виждате ли ги вие, искате ли ги? Не! Все за този огън - втурнали сте се като обезумели, докато изгорите в него!”