“Тя разкъсва къпинови клонки и остри стъкла, за да рани с любовта си онези, които протягат към нея ръце.”

“Ако някога съм възнамерявала образът на Пипи да послужи за нещо друго, освен за забавление на моите малки читатели, то щеше да бъде да им покажа, че човек може да има власт, без да злоупотребява с нея... Навсякъде се злоупотребява с властта. Всеки се изживява като господар, къде както свари. Това започва в детството и стига до онези, които управляват държавите. Пипи обаче притежава дарбата да борави правилно с властта. Тя е по-силна от всяко друго дете на света и би била в състояние да упражнява ужасяващо господство както над децата, така и над възрастните около себе си - но прави ли го? О, не! Тя просто е приятелски настроена, готова да помогне, и великодушна, тя взема мерки само когато това е неизбежно ...”

“Започнете да работите върху прошката, започнете да прощавате. Отначало ще бъде трудно, но след това ще се превърне в навик. Единственият начин да възстановите способността си да прощавате е да започнете отново да прощавате. Практикувайте все повече и повече и накрая ще откриете дали можете да простите и на себе си. В един момент разбирате, че трябва да простите на себе си за всички тези рани, за цялата емоционална отрова, която сте създали за себе си. Когато си простите, себеприемането и любовта към себе си започват да нарастват. Това е върховната прошка когато простите на себе си.”

“Образът на Павел ставаше изведнъж ярък. Любовта й към него беше покрита само привидно с пепелта на забрава и безразличие. Той беше оставил в тялото и душата й незаличима следа. И тогава тя почваше отново да копнее за него.”

“...никой от тях двамата не обиждаше любовта с претенции за вечност и поради тази причина тя наистина можеше да бъде вечна.”

“Завистта е религията на посредствените. Тя им носи утеха, откликва на тревогите, които ги гризат отвътре, и в крайна сметка разлага душата им и им позволява да оправдаят собствената си нищожност и алчност - дотам, че да ги приемат за добродетели и да повярват, че райските двери ще се отворят само за нещастници като тях.Нещастници, които минават през живота, без да оставят друга следа освен мизерните си намерения да омаловажават останалите и да отхвърлят, по възможност даже да унищожават онези, които със самото си съществуване и качества ясно изобличават тяхното тесногръдие, скудоумие и страхливост. Блажен е онзи, по когото лаят идиотите, защото неговата душа никога не ще им принадлежи.”