“Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.”

“...човек става наистина възрастен, когато съумее да прости на родителите си това, че те имат точно толкова недостатъци, колкото който и да е друг човек ... и после да признае, че въпреки ограничеността на собствените си разбирания, те са направили за него най-доброто, на което са способни.”

“И приказките, и песните, и мечтите са все за това - да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек”

“От всички красиви истини, отнасящи се до душата, които са преоткрити и върнати към живот в наше време, няма по-радваща и изпълнена с божествено обещание и увереност от тази, че ти си господар на мислите си и създател на характера си, че ти твориш и оформяш условията, средата и съдбата.”

“Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества - че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги така разделяме хората. И това не е право. Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нищо от същността си. У някои хора тия промени са особено резки.”

“«Можеш да служиш и без да бъдеш аскет. Мнозина смятат, че за духовния ръст са необходими условията на монашество… Но това е заблуда. Под чист живот се разбира най-вече чистотата на помислите, на намеренията, безстрашие, неотклонност, твърдост и самостоятелност, всички останали потребности и функции на тялото, бидейки естествени, не могат да се разглеждат като нечисти и само излишествата в тях стават вредни, разрушителни.»”