“‎"Знаеш ли какво представлява истинската любов? Не е онова което си мислиш. Не е да обичаш добродетелите на любимия. Всеки може да те обича за хубавото в теб, това изобщо не е проблем. Любовта е свързана с нелицерпиятните неща. Всички ние имаме по едно малко, лошо ранено място в себе си и ако намериш човек, който го отк...рие и го заобича, тогава си намерил когото трябва."Вижте повече”

“Идва момент, в който просто обичаш някого. Не защото е добър или лош, или какъвто и да било. Просто го обичаш. Това не означава, че ще бъдете заедно завинаги. Не означава, че няма да се нараните взаимно. Значи само, че го обичаш. Понякога въпреки това, което е, а понякога заради това, което е. И знаеш, че и той те обича, понякога заради това, което си, а друг път въпреки него.”

“„— Млъквай, моля те! — писна Франи. — Ей сега, ей сегичка. Не спираш да говориш за егото. Господи, самият Христос е нужен, за да реши кое е его и кое не е. Тази вселена е Божия, приятелче, а не твоя и той има последната дума по въпроса кое е его и кое не е. Ами твоят любим Епиктет? Или пък любимата ти Емили Дикинсън? Да не искаш твоята любима Емили всеки път, когато у нея напира вдъхновение да напише стих, да клекне и да почне да се моли, докато гадното егоистично вдъхновение й мине? Не, разбира се, изобщо не го искаш! Но пък ти се иска на твоя любим приятел професор Тъпър да му отнемат егото. Това е друго. И може би е така. Може би. Само че недей да пищиш за егото по принцип. По мое мнение, ако държиш да знаеш, половината гадости в света ги забъркват хора, които не проявяват истинското си его. Вземи например твоя професор Тъпър. Поне съдейки по твоите думи, главата си залагам, че това, което той използва, това, което ти мислиш за негово его, изобщо не е неговото его, ами е някаква много по-мръсна, непървична способност. Боже мой, достатъчно дълго си се мотала из разни училища, за да знаеш за какво става въпрос. Позачопли някой некадърен даскал, пък ако щеш и университетски преподавател, и поне в половината от случаите отдолу ще се покаже някой попаднал не на мястото си първокласен автомонтьор или каменоделец, да му се не види. Вземи например Льосаж — моя приятел, моя работодател, моето Украшение на Медисън авеню. Да не мислиш, че неговото его го е вкарало в телевизията? Как пък не! Той вече няма его, ако изобщо е имал някога. Разцепил го е на хобита. На мен са ми известни поне три негови хобита - и всичко до едно са свързани с огромната работилница в мазето му на стойност десет хиляди долара, тъпкана с машини, менгемета и Господ знае какво още. Никой от тия, които наистина влагат егото си, истинското си его, няма време за проклети хобита.”

“Викам си, дай сега, Димитре, да видим какво е светът? Не е ли това, дето самичък си сторил, чиляците, дето си родил, дето те чакат и изпровождат? Е? И когато човек го прибере небето, пак ще си застане със звездата на мястото, дето е над неговът свят. Чиляк не може да се изцери от своя си свят, от мястото, дето се е родил, както не може да се изцери от баща си и майка си ...”

“Фактически да можеш да се съсредоточаваш, означава да си в състояние да останеш сам със себе си и именно това качество е съществено условие за изкуството да обичаш. Ако съм свързан по необходимост с друг човек, понеже не мога да стоя на краката си, той (или тя) могат да се нарекат мои благодетели, но взаимоотношението ни не е обич. Колкото и парадоксално да звучи, умението да бъдеш сам е предпоставка за изкуството да обичаш. Всеки, който се опита да остане сам със себе си, ще разбере колко трудна е такава задача.”

“Айбо съвсем си прилича на куче... Продава се с необходимия софтуер.$1600. Всичко това звучи чудесно... Айбо ще се привърже към мен по милия си електронен начин. Ще бъда винаги сигурна,че имам до себе си същество, което ЧУВСТВА щастие, тъга, яд, страх и изненада. Не звучи зле дори и за човек. Е,няма да мога да го прегръщам, защото ще ми убива, но въобще за какво ми е да прегръщам когото и каквото и да било? Животът е толкова по-прост, лесен и ясен без меката, топла задължаваща ситуация, в която някой е увил ръце около теб...Колко прекрасен е светът! Ще си купя и печка с холограма на огън. Огънят изглежда толкова истински, а печката е черна и красива, като тези от миналия век... Никога, никога, дори и в най-смелите си мечти не съм си представяла, че ще живея в свят, подобен на този от книгите на Бредбъри, Азимов и Оруел.... Друго за Коледа май не ми трябва. Сега остава само да намеря нещо,в което да вярвам, но това не е проблем. Ако намеря-намеря. Ако не, не е голяма работа. Ще се отвличам с пазаруване, ядене, харесване, нехаресване, работене, мързелуване, обличане, събличане, тръгване, пристигане, поумняване, затъпяване, радване, натъжаване, обичане, намразване, събиране и разделяне, докато не ми падне батерията завинаги.”