“Слушай сега,независимо на какво те учи моллата,има само един грях.И това е кражбата.Всеки друг грях е вариант на кражбата.-Когато убиеш човек,открадваш му живота.Открадваш на жена му правото да има съпруг,на децата открадваш баща им.Когато казваш лъжа,крадеш правото на другия да знае истината.Когато мамиш,крадеш правото на почтеност”
“Читателският кодекс:1.Правото да не четеш.2.Правото да прескачаш страници.3.Правото да не дочетеш книга.4.Правото да препрочиташ.5.Правото да четеш какво да е.6.Правото на "боваризъм".7.Правото да четеш къде да е.8.Правото да кълвеш оттук-оттам.9.Правото да четем на глас.10.Правото на мълчание.”
“Има мълчание от велика ненависти мълчание от велика любовИ мълчание на дълбок душевен покой ,И мълчанието на приятелствотопреродило се в дълбока ненавист...Има мълчание на невинно наказаните,И мълчанието на умиращия,ръката на когото внезапно стиска твоята..Има мълчание между сина и бащата,когато той не може да му обясни своя животмакар,че неумението му да обяснявае неговата трагедияИма мълчание,когато мъжът и женатаняма какво да си кажат един на друг...Има мълчание на загиналите в устреми плътното мълчание,което обгръщасломените нации и победените Вождове...А ето мълчанието на Линколн,мислещ за своите млади години,минали в разбити надежди...И мълчанието на Наполеон след Ватерлоо...”
“В истината има повече красота, дори когато истината е отвратителна. Разказвачите на приказки пред градските порти изопачават живота така, че на мързеливите , глупавите и слабите да им се вижда прекрасен, а това само задълбочава техните недъзи , без да ги учи на нищо , без да ги лекува , без да извисява душите им..”
“...човек става наистина възрастен, когато съумее да прости на родителите си това, че те имат точно толкова недостатъци, колкото който и да е друг човек ... и после да признае, че въпреки ограничеността на собствените си разбирания, те са направили за него най-доброто, на което са способни.”
“„Когато една жена е вярна, човек и се възхищава. Но има скромни жени, които нямат суетата да искат да бъдат обект на възхищение.”
“В операта непременно трябва да има примадона – винаги сопрано, често глупава; тенор в ролята на нейния любовник; трябва да има и контраалт – съперница на сопраното, нещо като магьосница; и бас – злодеят, съперникът, онзи, който заплашва тенора… Сюжетът обаче няма да се развие без присъствието на още един, обикновено баритон – именно него наричат Петия в карето, защото той е излишният, без съответствие от другия пол. Обаче Петия е задължителен, защото именно той знае тайната на произхода на героя или се притичва на помощ на героинята, когато тя е решила, че всичко е загубено, а може дори да бъде причина за нечия смърт, ако това е част от сюжета. Без Петия в карето няма сюжет! В тази роля няма блясък, но е съдържателна, и кариерата на хората, които я изпълняват, често е по-продължителна от съдбата на славеите. Ти Петия ли си?”