“Приспособяваме се тихо към живота,доволни и от бледите утехи,които вятърът довяваи пуска в празните ни джобове.Но още храним обич към светащом спираме пред гладно котенце на прага,готови да го приютим в протрития ръкав,да го спасим от улицата - шумна и жестока.(...)Играта е такава - кара ни да се усмихваме насила.И все пак виждаме луната, спряла над самотна уличка,да преобръща празна кофа в искряща чаша на смеха,и все пак чуваме през веселия шум и нашите стремежигласа на котенце, което вика сред пустинята.”

“Аз си падам по влаковете и жп гарите. Там хората може да се псуват, да се целуват, може да се срещат и разделят, но винаги е от сърце. На мен люшкането на купето по време на път ми действа като ласка. Все едно съм се сгушил в някаква длан на добряк и се разполагам от двете страни на реалността. Отсам е дрямката, а оттатък бягащи дървета и къщурки, които пресичат теб и живота ти. Чудиш се в унес - пред прага на сладък спомен ли си или вече живееш в случката, която ти предстои...”

“Казват, че всеки ден преповтаря накратко историята на света, изплувайки бавно от мрака и студа, събуждайки го с първите лъчи на светлината и зараждащата се топлина, за да премигне в първия трепет на съзнанието; появилите се объркани емоции и блуждаещи мисли, които към обед придобиват устрем и ред, ще се спуснат после към вечения здрач, за да се изгубят в неговата мистична светлина и да бъдат пометени от ентропията на поредната нощ.”

“Как е възможно едновременно всички, да изпълняват един и същ ритуал, да се подчиняват на едни и същи разпоредби, независимо от условията, в които са поставени. Дори за пустинниците, които по това време са сред пясъците, "измиването" на тялото се извършва чрез триене с пясък! ...Ами петкратните молитви към Аллаха...Ами, като ме накарат 5 пъти на ден да се завръщам с мислите си към Бога, и ха да река да "потегля" и кривна нанякъде от правия път, и да трябва да бързам пак да се завръщам, да коленича и да се моля за прошка, естествено е, че зарядът ми не може да бъде дълго време отрицателен и злосторен, освен примирителен, покорен. Откъде толкова свободно време и допълнителни сили, че да се организираш пет пъти на ден да се молиш, но и толкова пъти още да се подготвяш за това, че и в паузите да търчиш и да прегрешаваш ...Ето така, като с вълшебна пръчица, 5 пъти на ден огромната арабска армия по света, пада на колене пред изгряващото слънце и "преброява" греховете си.”

“Защо трябваше човек достатъчно добре и непременно да се отрови от силикатите на живота, за да може да оцени някога естеството на всичко, което непременно го кара да си спомни какво е загубил - в една такава селска къща, изоставена и от мъртъвците. И когато нощният вятър блъсне комина, разлюлее стените и прочисти съзнанието, изведнъж виждаш върволицата от грешки в безкрайността, които пак ще повториш в същия ред, дори ако след единствения ти живот те очаква друг и друг, тъй като дяволите в човека са също толкова многобройни, колкото и ангелите. И едничката ти награда или удовлетворение е избистреното ти съзнание в такива моменти да обхванеш всичките ти грешки и инстиктивно да ги потретиш.”

“Все още не знаеше, че от мига, когато срещнеш някого и го обикнеш, когато го залюлееш в мислите си, трябва за започнеш да се учиш да живееш без него; да проникваш в него, да се стичаш и изтичаш, да го вдишваш и издишваш, все едно че него го няма и няма да го има, и никога не го е имало, и все едно някой ден ще изчезне и нищо няма да остане след него, както и нищо не е имало преди него. И в тази мисъл, че другият е невъзможен, освен в изключително кратките мигове, когато махалото на всички часовници по света се успоредяват и човек може да надникне в светлия тунел между тях, ти можеш да влизаш като в стая, да поемаш въздуха ѝ в дробовете си, да раздипляш хоризонтите на миналото и бъдещето през прозорците ѝ, да усещаш сладостния вкус на следобедите и подареното безвремие, за миг да забравяш, че умираш. Не разбираше. Не разбираше защо връзката ѝм трябва да приключва, когато никой от тях двамата не обиждаше любовта с претенции за вечност, и поради тази причина тя наистина можеше да бъде вечна.”