“Погледна ръчния си часовник. Времето ли отминаваше или животът му?”

“Животът е безкрайна съпротиваи вечният му смисъл е в това.Реката тръгне ли на път – не спира,дори да я пресрещнат канари.Посял ли си – по жетва не умирай!Градил ли си, на покрива умри!Небе ми трябва – искам да опитампосятия от мен човешки плод.Това е мойта българска молитва.Останалото вече е живот.”

“Онова, което животът е направил от тебе, същото ли е, което ти си направил от живота си?”

“Ти сън ли си?Или те има?Или си утринна звезда -далечна, но със близко име,която свети без следа.И ту засвети,ту угаснена моята любов лъча.Аз ту те нарека прекрасна,ту изненадан замълча. Къде отиваш?Де изчезнанадеждата да бъдеш с мен?Сърцето ми, тревожна бездна - живей щастливия си плен. Мечта ли си?Или те има?Ти огън ли си?Или дим?Защо си тъй неповторима,щом този свят е повторим?!”

“Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост…”

“Той гледаше през двора мръсните стени и си даваше сметка, че не знае любов ли е било или истерия.”