“Сè противречи едно на друго, сè протрчува едно крај друго, никаде нема сигурност. Сè може да се толкува вака, и сè може да се толкува обратно. Сета човечка историја може да се протолкува како развој и напредок, а истовремено без да се види нешто повеќе од пропаст и глупост. Зар нема вистина? Зар не постои вистинска и валидна наука?”

“... едно е да ти се иска, друго е - да можеш, а пък трето и четвърто - да го направиш.”

“Ти мислиш да я вземеш,момичето де,като кифла и да я изядеш.Що за любов е това?Макар че,наистина и такава любов има.Но ти се опитай да я обичаш по друг начин.Отдръпни се на една крачка и я обичай.Остави пролука за Бога-да застане между вас.А може би и за дявола ...Може в пролуката да се окаже не Бог,а дяволът.”

“Едно "не" невинаги е отрицание; можеш да му се радваш така, както се радваш на да-то. Може да ти донесе радост, може да построи същите мостове.”

“...светът не съществува за мене, аз не съм пъпа на Вселената и светът не се върти около мене.Но това ме научи и на едно друго нещо..че това просто, вълшебно нещо, което е животът, човек трябва колкото може по-често, по-умно и по-запълнено да изживее.Това е може би предназначението ни.Това, което сме взели, да дадем, да върнем...Това, което сме взели от хората, да го върнем на хората”

“Аз си падам по влаковете и жп гарите. Там хората може да се псуват, да се целуват, може да се срещат и разделят, но винаги е от сърце. На мен люшкането на купето по време на път ми действа като ласка. Все едно съм се сгушил в някаква длан на добряк и се разполагам от двете страни на реалността. Отсам е дрямката, а оттатък бягащи дървета и къщурки, които пресичат теб и живота ти. Чудиш се в унес - пред прага на сладък спомен ли си или вече живееш в случката, която ти предстои...”