“вечер слънцето се увиваше с юрган от облаци ...”

“Он любил и страдал. Он любил деньги и страдал от их недостатка.”

“Париж се появи изведнъж в краката им. Просторен, трептящ, мокър. Париж с улици, площади, нощ, облаци и луна, с венеца на булевардите, бледото сияние на хълмовете, с кули, покриви и мрак, който се бореше със светлината; Париж с ветреца откъм хоризонта, искрящата равнина, мостовете с очертания от мрак и светлина, с пороя, изливащ се далеко над Сена, с безброя светлини на летящи коли. Париж, роден напук от нощта, огромен кошер, гъмжащ от живот, изграден над милиони мръсни канали, цвете на светлината, изникнало над подземна смрад, коварна болест и Мона Лиза. Париж.”

“Добри хора, не се оплаквайте от старостта и свързаните с нея болести. Тя е измислена от природата така хитро, за да не страда човек, когато се разделя с живота.”

“Спогледахме се с мама, една пътечка по въздуха от очи до очи, по която се извървя неказаното ...”

“The wood is decked in light green leaf.The swallow twitters in delight.The lonely vine sheds joyous tearsOf interwoven dew and light.Spring weaves a gown of green to cladThe mountain height and wide-spread field.O when wilt thou, my native land,In all thy glory stand revealed?”

“ადამიანის უძვირფასესი საუნჯე მისი ვინაობაა.”