“вечер слънцето се увиваше с юрган от облаци ...”

“Париж се появи изведнъж в краката им. Просторен, трептящ, мокър. Париж с улици, площади, нощ, облаци и луна, с венеца на булевардите, бледото сияние на хълмовете, с кули, покриви и мрак, който се бореше със светлината; Париж с ветреца откъм хоризонта, искрящата равнина, мостовете с очертания от мрак и светлина, с пороя, изливащ се далеко над Сена, с безброя светлини на летящи коли. Париж, роден напук от нощта, огромен кошер, гъмжащ от живот, изграден над милиони мръсни канали, цвете на светлината, изникнало над подземна смрад, коварна болест и Мона Лиза. Париж.”

“Добри хора, не се оплаквайте от старостта и свързаните с нея болести. Тя е измислена от природата така хитро, за да не страда човек, когато се разделя с живота.”

“Спогледахме се с мама, една пътечка по въздуха от очи до очи, по която се извървя неказаното ...”

“‎" То сърцето се навивало, навивало, и когато го дръпна да се развие, изтръгна ми го направо с корена..." "Дервишево семе" от Николай Хайтов”

“.... ние повече или по-малко се храним с думи; в мълчанието - било то тежко, от нежност - доживява всяка обич.”