“Sreća se mijenja u djeliću sekunde”

“Слънцето трябва да залезе и да се издигне месецът, докато Кайро се отвори като мида и се разкире красотата му в силуетите."..."Някои палми накланят глави сред вятъра, нощта е чудна във всеки отрязък, благодарение на собствените и на чуждите духове,а той, самотният пътешественик, не може да си представи мръсния, припрян, пронизителен и потискащ живот през деня."..."Понякога напращелият град се уригваше. Всичко миришеше на разложения от стомашни сокове. Накрая на улицата лежеше полусмялно слепоочие, което щеше скоро да се разтече. Една лъжица загребваше от месестата част на презряла папая, на връщане от пазара петите не излъхваха пот,а кориандър. Той не знаеше какво го отвращаваше повече, морският бриз, по време на отлива, носещ гнилия дъх на водорасли и плажни медузи, или уханията на мюсюлманската закуска от вътрешности на коза, запържвани върху малки печки. Пътеката на човечеството бе постлана с коварни изкушения."..."Най-непоносими са шумовете: гукащите гълъби в отворения шкаф, дрезгавогласни и свадливи от любовно усърдие, огромните котки, които минават през скелето на покрива и ридаят от ненаситна разгоненост."..."Те рецитираха първата сура, фатихах, насочили длани към небето, сякаш искаха да уловят някакво благословение, което слизаше от небето върху кораба."..."Ричард Франсис Бъртън умря рано сутринта, когато нишките бяло и черно бяха неразличими. Над главата му висеше една персийска калиграфия на която пишеше:И това ще отмине.”

“Wer etwas annähernd Objektives über unsere Sicherheit erfahren möchte, sollte nicht den staatlichen Sicherheitsexperten oder den medialen Angstprofiteuren zuhören, sondern lieber einen Blick in die Statistiken werfen.”

“Leben ist angewandte Unsicherheit.”

“In einer zunehmend sicheren Welt richtet sich die Angst auf immer kleinere oder unwahrscheinlichere Szenarien.”

“Ljudsko vrijeme se ne okreće u krugu, već juri po pravoj liniji naprijed. To je razlog zašto čovjek ne može biti sretan, jer je sreća čežnja za ponavljanjem.”

“Benjamin je promatrao Elizabeth kako hoda. Nije ju poznavao onoliko dobro koliko je htio, ali imao je dojam da mu je dopustila da uđe u njezin život više nego ostalima. I on je učinio isto. Razgovarali su dovoljno puta da vidi koliko su slični. Gledao ju je kako se razvija i mijenja i sad se napokon smirila. Zurio je u krajolik kojem se Elizabeth tako dugo divila i prvi put u godinu dana koliko je tu, otvorio je oči i uistinu ga doživio.”