“ЩАСТИЕЩастие ли? - каза ми чиновникътЩастието днеска не приема.Щастие ли? - каза ми търговецът.То е нужно само за витрината,за да ми примамва купувачите.Щастие ли? - каза вехтошарят.Имам тук едно като за тебе,Малко е ръждясало наистина.Щастие ли? - каза детективът.Щастието е вече заловеноИ в момента дава показания.”

“Животът е безкрайна съпротиваи вечният му смисъл е в това.Реката тръгне ли на път – не спира,дори да я пресрещнат канари.Посял ли си – по жетва не умирай!Градил ли си, на покрива умри!Небе ми трябва – искам да опитампосятия от мен човешки плод.Това е мойта българска молитва.Останалото вече е живот.”

“ДОВИЖДАНЕ! Последната ми думаостава като камък да тежи.Човек веднъж изстреля ли куршума,за жертвата не бива да тъжи.”

“Чувал ли си някога за създание едновременно присъстващо и отсъстващо. Аз се намирам сред хората, но сърцето ми е на друго място”

“Виновно ли е малкото сиво врабченце, че няма гласа на чучулигата, крива ли е тихата вадичка, че си тече лениво и не отхвърля пенливи пръски, и какво може да стори босилекът, за да добие цветовете на гиргината? Невинни са те. Те са това, което бог ги е създал, а виновен е тоя, който в самоизмама е сметнал дряновата пръчка за стройна бреза, дребната смъртна светулка за ярка вечерница и свирукането на коса за славеева песен! Само той е виновен, тоя, който в самоизмама е потърсил лек за сърдечната си болка.”

“Лека нощТи "лека нощ" ми каза, мила, но лека ли ще е нощта? Щом двама ни е разделила, тогава ще е тежка тя! Макар душата ти любяща да чака края на нощта, ти с "лека нощ" не ме изпращай, защото ще е тежка тя! Блазе на тез, които знаят, че двама ще са през нощта! Те "лека нощ" не си желаят, но винаги е лека тя!”