“УЧИЛИЩЕ ЗА ИЗЯЩНИ ИЗКУСТВАОт малкото сламено кошчебащата подбира хартиено топче.Със замах мигновенго захвърля в стария празен леген.И пред децата му озадачениизниква съвсем неусетнопъстроцветнои голямо японско цвете –внезапно разцъфнала лилия.А децата мълчат удивенои възхита в очите им свети.Завинаги в своите спомени скрили я,все така ще разцъфва красивата лилия –ненадейното цвете,родено за тяхи за мигсътворено пред тях.”

“Учителките са като върби - все се оплакват, че децата оголват корените им като прииждаща вода, но за нищо на света не можеш ги отдалечи от брега, ден и нощ топят клони в тая съсипваща ги вода.”

“Хората все се готвеха за утрешния ден. Аз не вярвах в това. Утрешният ден не се готвеше за тях. Той дори не знаеше, че те са там.”

“Понякога, когато съм в библиотеката, си мисля за милионите посредствени книги, за купищата натрупани познания - вече отживели или погрешни, които занапред могат да трупат едиснтвено прахоляк... Мисля си за милионите съпруги, които са принуждавали милиони деца да мълчат, за да могат мъжете да напишат тези книги (Шшт! Татко работи!), и си казвам, че в края на краищата истинската загуба на време често е била самото писане. Нямаше ли да е по-добре за всички, ако тези мъже бяха играли с децата си?”

“Дадох си сметка, за пръв път с тази яснота (яснотата на януарския въздух), че онова, което остава не са извънредните моменти, не са събитията, а тъкмо нищонеслучващото се. Време, освободено от претенцията за изключителност. Спомени за следобеди, в които нищо не се е случило. Нищо, освен живота, в цялата му пълнота.”

“Ненапразно е казано, Бойо, че са блажени низшите духом. И че: "Царството Божие е на децата". А за да влезе някой в това царство, трябвало да стане като тях. С други думи: да се интелектуално вдетени!”