“Опитвам се да поемам дните един по един, но понякога няколко дни ме нападат наведнъж.”

“‎"Ние винаги се сещаме, че нещо е трябвало да се направи тогава, когато вече нищо не може да се направи.И се отплащаме с няколко повехнали цветя.Или с един реквием."-”

“Не си позволявах да мисля за него.По този въпрос се стараех да бъда изключително стриктна.Естесвено..., понякога се изпусках-все пак бях само човек.Но ставах все по-добра, така избягвам болата няколко дни подред.Цената бе постоянна вцепененост,Между болката и липсата на чувста бях избрала безчувствието..”

“Баровете са едно от местата, в които вратите летят във всички посоки, отварят се и се затварят, понякога те удрят по носа, главата или в сърцето, но най-общо казано представляват един полис от полуотворени врати”

“По добре един път да покажеш, отколкото сто пъти да кажеш.”

“Искаше да побегне далеч, но един вътрешен глас го приковаваше. Щеше да се връща към нея като монах към своя манастир, да я следва из пътя си.”

“Не чакам никого да се върне, да замине, да стои. Знам само, че се опитвам да стана и да вляза в себе си, обаче не мога. Там е толкова гадно, толкова е претъпкано, чуждо, студено. Там също ме мразят. Някакви са се настанили и само съдят, мерят ме, искат да ме подстрижат, купуват ми тесни обувки. Не искат да пиша. Крещят, разкарай я тази гадна форма, с нея нищо ново не можеш да кажеш, че съм луда, че нямам дори един пуловер - приятел топъл, и че съм си виновна, че никога няма да се появи добрият човек, че всъщност аз не го искам, никога няма да се обикна, че обожавам да ме наказват, да ме удрят, да ме унижават. И си го заслужавам още от малка. Винаги го усещат и все се намира някой да ме измъчва...И заставам на мястото за изтезания.”