“Цял ден й повтарях "завинаги" "завинаги, завинаги, завинаги", а тя не спираше да бръщолеви разни неща, но без да го каже нито веднъж. Сякаш вече ме нямаше. Това "завинаги" беше като клетва! Как можеш просто ей така да нарушиш дадена клетва?Понякога хората не си дават сметка точно в какво се заклеват.Така е, разбира се. Но въпреки това държиш на думата си. Точно това е любовта. Любовта е да държиш на дадената дума въпреки всичко. Не вярваш ли в истинската любов? Не отговорих. Не знаех какъв е отговорът на този въпрос. Но си помислих, че ако истинска любов съществуваше, това би трябвало да е дефиницията за нея.Аз обаче вярвам в истинската любов. Обичам я. А тя ми обеща. Обеща ми е да завинаги.”

“Идва момент, в който просто обичаш някого. Не защото е добър или лош, или какъвто и да било. Просто го обичаш. Това не означава, че ще бъдете заедно завинаги. Не означава, че няма да се нараните взаимно. Значи само, че го обичаш. Понякога въпреки това, което е, а понякога заради това, което е. И знаеш, че и той те обича, понякога заради това, което си, а друг път въпреки него.”

“Целта ми е да разбера какво е любовта. Знам, че докато обичах, бях изпълнена с живот, знам също така, че всичко, което притежавам в момента, колкото и интересно да изглежда на другите, на мен ми е безразлично. Любовта е ужасна: виждала съм много от приятелките си да страдат и не искам това да се случва и с мен. Същите те, които по-рано се подиграваха на наивността ми, сега ме питат как успявам да се налагам над мъжете. Усмихвам се и нищо не казвам, защото знам, че лекарството е no-лошо и от самата болка: чисто и просто не се влюбвам. С всеки изминал ден ми става все по-ясно колко уязвими, непостоянни, несигурни и непредвидими са мъжете.... Въпреки че целта ми е да разбера какво е любовта и въпреки че страдах заради мъжете, на които отдадох сърцето си, установих, че тези, които докоснаха душата ми, не успяха да пробудят тялото ми, а онези, които докоснаха тялото ми, не успяха да достигнат до душата ми...”

“- Ах, месер, та това е и моето най-горещо желание! Но баща ми настоява да остана тук, за да поема делата на търговията, и заплашва, че ако пак се върна в Париж, няма да ми даде и пукната пара. А какъв е смисълът да си в Париж, ако трябва да работиш и да се издържаш, месер?!- Смисъл няма - рекох, - но ти не вярвай на баша си. Баща ти е, няма да те изостави.”

“‎"Знаеш ли какво представлява истинската любов? Не е онова което си мислиш. Не е да обичаш добродетелите на любимия. Всеки може да те обича за хубавото в теб, това изобщо не е проблем. Любовта е свързана с нелицерпиятните неща. Всички ние имаме по едно малко, лошо ранено място в себе си и ако намериш човек, който го отк...рие и го заобича, тогава си намерил когото трябва."Вижте повече”

“Айбо съвсем си прилича на куче... Продава се с необходимия софтуер.$1600. Всичко това звучи чудесно... Айбо ще се привърже към мен по милия си електронен начин. Ще бъда винаги сигурна,че имам до себе си същество, което ЧУВСТВА щастие, тъга, яд, страх и изненада. Не звучи зле дори и за човек. Е,няма да мога да го прегръщам, защото ще ми убива, но въобще за какво ми е да прегръщам когото и каквото и да било? Животът е толкова по-прост, лесен и ясен без меката, топла задължаваща ситуация, в която някой е увил ръце около теб...Колко прекрасен е светът! Ще си купя и печка с холограма на огън. Огънят изглежда толкова истински, а печката е черна и красива, като тези от миналия век... Никога, никога, дори и в най-смелите си мечти не съм си представяла, че ще живея в свят, подобен на този от книгите на Бредбъри, Азимов и Оруел.... Друго за Коледа май не ми трябва. Сега остава само да намеря нещо,в което да вярвам, но това не е проблем. Ако намеря-намеря. Ако не, не е голяма работа. Ще се отвличам с пазаруване, ядене, харесване, нехаресване, работене, мързелуване, обличане, събличане, тръгване, пристигане, поумняване, затъпяване, радване, натъжаване, обичане, намразване, събиране и разделяне, докато не ми падне батерията завинаги.”