“Много години по-късно трябваше да се крия.Опитвах се да не спя,защото се страхувах кой ще бъде там,когато се събудя.”

“В изкуството да се говори не е трудно да се каже много, а да се каже малко.”

“‎"Алиса се разсмя: - Няма смисъл да опитваш - рече тя. - Човек не може да вярва в невъзможни неща. - Струва ми се, че нямаш много опит в тези неща - отвърна Кралицата. - Когато бях на твоите години, всеки ден се упражнявах по половин час. Понякога се случваше да повярвам в цели шест невъзможни неща още преди закуска.”

“- Защо се смееш? - възмутено попита тя.- Защото ми харесваш. - отговори той.- Омръзна ми да се шегуваш, когато не знаеш какво да отговориш.- Понякога шегуването е единственият начин да се утешим при безизходност.”

“ Ние се отличаваме от другите живи форми на тази планета по това, че имаме избор. Можем да се опитваме да разбием скалата с глава и да се учудваме защо не ни се удава - когато атакуваме въпреки посоката си. Можем да разбиваме стени с глава и да се чудим как така имаме сили - когато се движим в посоката си. ”

“- Бе не съм търсил благодарност, аз им помагах. Ама един еднъж ме удари със същата ръка, дето му оздравих, е, там, до дерено му бе къщата, вий не го повните. Очите ми се надуха каквото баире, ама си замълчах и зех само да го подминавам каквото въздух. И след двайсет години, той се усети и доде да се опрощаваме.- Ти опрости ли му?- Че как няма да му опростям, щом се е усетил!- Повечето сега не опрощават.- Само който нема душа, не може да опрости, щом види, че чилякът иска да се поправи. На всички съм опростявал, както и на мене са опростявали, когат съм сбърквал. По това се познава справедливостът, ние не сме по-големи от нея.- И какво стана сетне?- Нищо. Щом тръгна чилякът за небето, отидох да го изпроводя. Сега и аз чакам да си ида. Видиш ли го, е, там, в сребърното си ще ме пусне каквото перце. И там е пълно с роднини, има кой да ме сряща, не бой се.”