“Есента е пролет втора употребаСлед минути есентаидва и започва.Дъжд и щъркели, листа - като пролет точно,само че в обратен ред,ползвани, разбити,стари, подлепени с медмокри реквизити.”

“..само държавата може да създаде ред, а и път - това е непосилно за варварите. По трахеите, с които опасахме земната твърд, вече се движат не само армията, нито само керваните, пътищата свързват човешките същества, като ни обединяват в общ организъм, в единно цяло. Всеки път има начало и край и никой, тръгнал по него не може да се изгуби.”

“Крача в мократа трева по-нататък и виждам изоставената съборена плевня.Пропаднал покрив,стърчащи греди,изпотрошени дъски,ръждясали ламарини,потънала в трева и жилави храсталаци.И сякаш годините самота и суровият климат не са били достатъчни, а и един див орех, поникнал в средата ѝ,я доразкъсва отвътре пролет след пролет.”

“- И защо човечеството получи своята Втора Възможност? - попита Колоп с тихия си сериозен глас.- Нима я заслужава? Не. С малко изключения хората са подло, нищожно, дребнаво, злобно, тесногръдо, невероятно себично, вечно препиращо се и гнусно гъмжило. Като го наблюдават, боговете - или Бог - би трябвало да повърнат. Но в тази божествена храчка се намират и съсиреци на състраданието, моля да ме извините, че си служа с подобни образи. Колкото и да е долен човекът, той съдържа сребърната нишка на божественото в себе си. Не е безсмислено твърдението, че човек е сътворен по образ и подобие Божие. И в най лошите сред нас има нещо, което си струва да бъде съхранено, и от това нещо може да възникне новият човек.”

“‎"Знаеш ли какво представлява истинската любов? Не е онова което си мислиш. Не е да обичаш добродетелите на любимия. Всеки може да те обича за хубавото в теб, това изобщо не е проблем. Любовта е свързана с нелицерпиятните неща. Всички ние имаме по едно малко, лошо ранено място в себе си и ако намериш човек, който го отк...рие и го заобича, тогава си намерил когото трябва."Вижте повече”

“Тази пролет, която сме чакалис гладни мисли за близко възмездиев часовете безгласно изплакани,с виковете погребани в бездните,дето няма дори очертания -само хаос от думи събудени,думи, дето напиват пияния,думи, дето влудяват и лудия...”

“... дотърчалата пролет копираше белия люляк и надничаше под индигото да види дали се е получил лилав люляк.”