“Първо бог създал мъжа, после създал жената. А след това на бог му станало жал за мъжете и той им дал тютюна.”

“Виновно ли е малкото сиво врабченце, че няма гласа на чучулигата, крива ли е тихата вадичка, че си тече лениво и не отхвърля пенливи пръски, и какво може да стори босилекът, за да добие цветовете на гиргината? Невинни са те. Те са това, което бог ги е създал, а виновен е тоя, който в самоизмама е сметнал дряновата пръчка за стройна бреза, дребната смъртна светулка за ярка вечерница и свирукането на коса за славеева песен! Само той е виновен, тоя, който в самоизмама е потърсил лек за сърдечната си болка.”

“„И как ще могат мъжът и жената да се разбират един друг, след като и двамата желаят различни неща: мъжът желае жената, а жената желае мъжа.”

“Има една притча за човек, срещнал Бог на небесата. Бог му показал целия му жизнен път - по следите личало, че Господ през цялото време е вървял до него. Човекът обаче видял най-тежките периоди от живота си, където имало само едни следи. Тогава той упрекнал Бога: „Господи, когато ми е било трудно, ти си ме изоставил!" На което Бог отвърнал: „Грешиш, това не са твоите следи, тогава те носех на ръце.”

“„Бог не гледа вашият образ и богатство, а Той гледа вашите сърца и деяния.”

“Каквото нареди дядо господ, това става. Решил един ден животът на Адама да не бъде толкова дълъг и толкова щастлив и създал Ева.”