“Най-хубавият ден - днешния.Най-голямата спънка - страхът.Най-лесното нещо - да се заблудиш.Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти.Най-трудното - да постигнеш мечтите си.Най-непостижимото - да угодиш на всички.Най-глупавото нещо - оправданието.Най-голямата грешка - да паднеш духом.Най-голямото поражение - да се предадеш без бой.Коренът на всички злини - егоизмът.Най-хубавото развлечение - работата.Най-полезното нещо - опитът.Най-безполезното нещо - мързелът.Най-лошото поражение - отчаянието.Най-необходимото - домашното огнище.Най-верните приятели - родителите.Най-големите дарители - учителите.Най-добрите учители – децата.Най-големият ти враг - ти самият.Най-опасният човек - лицемерът.Най-лошият съветник - гневът.Най-коварните чувства - омразата и завистта.Най-голямото щастие – да си полезен на другите.Най-големият успех - да изкорениш недостатъците си.Най-неприятния недостатък – лошото настроение.От какво не можеш да избягаш - от проблемите.Най-първата необходимост - общуването.Най-краткият път - правилният.Най-дългият път - да се водиш по чужд акъл.Най-красивият подарък – прошката .Най-добрата защита – усмивката.Най-приятното усещане - вътрешният мир.Най-голямото удоволствие - изпълненият дълг.Най-голямото разочарование - предателството.Най-обезличаващото - подражанието.Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.Най-важното нещо, което носиш със себе си - умът.Най-доброто лекарство – оптимизмът.Най-мощната сила на света – вярата.Най-стимулуращият дар – надеждата.Единствената реалност – любовта.”

“Според мен, едно от чудесата на света, ако не и най-великото чудо..., това е РЕЛИГИЯТА. Нищо по-гениално за подчиняване и обединяване на огромните човешки маси не е открито до днес.Гледам тези неизброими, безименни човешки тълпи, този многомилионен арабски свят, в по-голямата си част неграмотен, бос и полугол, с огромно класово разслоение в него, с дълбоко нееволюирала човешка маса. не може да не признаем, че по никакъв друг начин и никакъв авторитет, който при това да е и вечен, не би могъл да ги накара всички тях, еднакво да се подчиняват някому или на нещо, да са еднакво покорни пред нещо, както и да са готови по всяко време, в името на това, еднакво свято за всички нещо, да тръгнат накъдето е потребно за държавата им ...”

“...светът не съществува за мене, аз не съм пъпа на Вселената и светът не се върти около мене.Но това ме научи и на едно друго нещо..че това просто, вълшебно нещо, което е животът, човек трябва колкото може по-често, по-умно и по-запълнено да изживее.Това е може би предназначението ни.Това, което сме взели, да дадем, да върнем...Това, което сме взели от хората, да го върнем на хората”

“....най-голямото достойнство за човека е да принадлежи на себе си.”

“Фактически да можеш да се съсредоточаваш, означава да си в състояние да останеш сам със себе си и именно това качество е съществено условие за изкуството да обичаш. Ако съм свързан по необходимост с друг човек, понеже не мога да стоя на краката си, той (или тя) могат да се нарекат мои благодетели, но взаимоотношението ни не е обич. Колкото и парадоксално да звучи, умението да бъдеш сам е предпоставка за изкуството да обичаш. Всеки, който се опита да остане сам със себе си, ще разбере колко трудна е такава задача.”

“Бедната ми страна, бедната ми страна! Живееща в заблуди и тупане по гърдите, говореща си сама и самотно спореща за величието си, търсеща признание за нечувани победи и изобретения, глуха за бъдещето и несръчна за битуването. Страна, която някой трябва да взриви, да изравни терена и да започне отначало. Страна, която никога не е искала да излезе от партизанската землянка на оцеляването, и хора,които винаги са знаели, че не бива да тръгват на път, защото нещо ще им се случи. Хора, за които домът и "домашното" изчерпва цялата палитра на прогреса, а вън и "вънкашното" е нещо далечно - което еднакво не се сърди, ако го величаем или опикаваме.”