“Всичко трудно в учението ще стане леко, щом бъдеш приятел с добра книга.”

“Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслинаи като ангел в бяло облекло...А мисля днес; света прогнил от злоне е, щом той е твоята родина.И ето усъмних се най-подирв невярата тревожна - искам мир.И с вяра ще разкрия аз прегръдки,загледан в две залюбени очи,и тих ще пия техните лъчи, -ще пия светлина, лечебни глътки.И пак ще се обърна просветленсвета да видя цял при ярък ден. И нека съсипни се той окаже!(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,залутан из среднощни тъмнини?)Аз бих намерил и тогава дажеобломки, от които да създамнов свят за двама ни, и свят, и храм.”

“Щом нямаш вяра в това, което вършиш – рече замислено Верена, – защо ще го вършиш? Сетне ще ти се струва, че цял свят те е излъгал... Грозни неща никнат в измамена душа, смучат до корен всичко, от което си летял... дори да си роден безкрил.”

“Мой приятел художник се върна от пустинята и каза, че всичко, което изчезва от живота на човека, отивало в пустинята. С други думи, моят шлеп бил в пустинята. При липсата на по-добро обяснение, аз го приех.”

“Земята се върти, това е всичко. Можеш да се въртиш заедно с нея или пък да спреш, за да протестираш, в резултат на което да бъдеш изхвърлен от движението й.”

“СЛУЧАЙНА ЛЮБОВСнегът отвън тропосва две пътекии ги зашива с бял конец в една.Вървят жена и мъж... Със стъпки лекидо тях върви любов, след тях вина.Голямата вина ще ги намери,ще седне в светлината на свещтаи в пламъка на двете изневерище хвърли сянка, дим и пустота.И ще си тръгне пак със стъпки леки,с един въпрос неясен и суров :Щом утрото разделя две пътеки,любов ли е случайната любов?”