“Всяка книга, ако е истинско творческо произведение на художник-гражданин, е събитие в живота на народа.”

“Богородица от Йешкотле с цялата си воля помагаше на болните и недъгавите. Беше вписана в иконата със силата на божественото чудо. Когато хората обръщаха лицата си към нея, когато мърдаха устни, стискаха ръце на корема или ги събираха на височината на сърцето, Богородица от Йешкотле им даваше сила и оздравителна мощ. Даваше я на всички, без изключение, не от милосърдие, а заради това, че такава беше нейната природа – да дава оздравителна мощ на тези, които се нуждаят от нея. Какво ставаше по-нататък – това решаваха хората. Едни позволяваха в себе си на тази сила да подейства и оздравяваха. Връщаха се после с фигурки – отлети от сребро, мед или дори от злато миниатюри на излекуваните части на тялото, с мъниста, верижки, на които е изобразена иконата. Други позволяваха на мощта да изтече от тях като от пробит съд и да попие в земята. А после губеха вярата в чудеса.”

“„Сегашният момент е най-важният в живота. Особено ако е последният ти идиотски момент. И с него приключва идиотския ти живот. Обременен с миналото, бременен с бъдещето. Той е вечен и безкраен. Времето не прилича на река, каквото и да си говорят. То по-скоро напомня езеро, локва, няколко пръста вода на дъното на катранен варел. Раждането на човек е събитие, нещо като камъче, падащо на повърхността на водата, което предизвиква поредица вълнички, устремени навън. Когато наблюдаваш вълничките, можеш да обхванеш целия рисунък едновременно, от центъра към външните окръжности. Правило ли ви е впечатление?”

“Жената е ангел-хранител на мъжа на всички етапи от неговия живот. Тя е представителка на земята на грацията, жрица на любовта и самоотвержеността; тя е утешителка в бедствията и горестите на живота, радост и гордост на мъжа.”

“Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената и в живота.”

“Книгата е приказна лампа, която дарява на човека светлина в най-далечните и тъмни пътища на живота.”

“Книгата е канализатор на процесите на живота.”